За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Любовта към равенството при демокрацията свежда амбициите до едно само желание, до едно щастие — да служиш на отечеството си с по-големи дела, отколкото му служат останалите. Не всички могат да му бьдат полезни с еднакви дела; но всички трябва да му бъдат полезни. Още с раждането си всички граждани влизат в дълг към отечеството, който не могат да изплатят никога.
Така различията тук се раждат от принципа за равенство дори когато то съвсем очевидно е премахнато от успешното служене или от превъзходството на таланта.
Стремежът към умереност свежда желанието да имаш до грижата за семейните нужди, а по отношение на отечеството — до онова, което е излишно. Богатствата дават власт, която гражданинът не може да използува за себе си; иначе той няма да бъде равен с другите. Те доставят удоволствия, на които той също не трябва да се наслаждава, защото биха нарушили но същия начин равенството.
Ето защо добре устроените демокрации, утвърждавайки умереност в домашния живот, откриват вратите на общественото охолство, както е било в Атина и Рим. По такъв начин от лоното на самата умереност се ражда изобилие и великолепие; и както религията изисква жертвите за боговете да се принасят с чисти ръце, така законите изискват нравите да бъдат умерени, за да може по този начин да се принесе дар на отечеството.
Здравият смисъл и благополучието на отделните граждани дължат много на средната степен на таланта им, както и на състоянието им. Република, в която законите ще възпитат много такива средни граждани, ще бъде населена с мъдри хора и ще се управлява мъдро; тя ще бъде много щастлива, защото населението й ще бъде щастливо.
Глава IV
Как се вдъхва любов към равенството и умереността
Любовта към равенството и любовта към умереността се мотивират изключително от самото равенство и умереност на хората, когато те живеят в общество, където и едното, и другото са установени от законите.
В монархиите и в деспотическите държави никой не се стреми към равенство; даже това не идва никому наум; всеки там е устремен към издигане. Хората, намиращи се в най-ниско положение, искат да излязат от него само за да господствуват над другите.
Същото е и с умереността. За да я обичаш, трябва да се наслаждаваш от нея. Развратените от разкош не биха обикнали умерения живот; и ако това бе нещо естествено и обикновено, Алкивиад нямаше да предизвиква всеобщо възклицание. Няма да обикнат умереността и онези, които завиждат на разкоша у другите или се възхищават от него; хора, които виждат пред себе си само богати или само бедни като тях, ненавиждат бедността, без да обичат или без да искат да знаят къде свършва бедността.
И така напълно истинна е максимата, че за да бъдат обичани равенството и умереността в една република, нужно е те да бъдат установени чрез законите.
Глава V
Как законите установяват равенството в демокрацията
Някои древни законодатели, като Ликург и Ромул, разделили земята по равно. Това е могло да стане само при основаването на една нова държава; или пък когато старата е била вече дотолкова разклатена и умовете са се намирали в такова състояние, че бедните са се смятали задължени да търсят такова сродство, а богатите — да го допускат.
Ако законодателят, извършвайки такова деление, не установи закони, които да го поддържат, това ще бъде нещо временно; неравенството ще проникне в него от онази страна, която не е защитена от закона, и републиката ще се провали.
Ето защо нужно е в това отношение да бъдат регулирани: зестрата на жените, даренията, наследството, завещанията и най-сетне — всички видове договори. Защото, ако се позволи всеки да раздава имуществото си на когото иска, всяка воля ще подрони устоите на основния закон.
Солон, който разрешава на атиняните, останали без деца, да прехвърлят чрез завещание имуществото си на когото пожелаят, влиза в противоречие с древните закони, които изискват благата да си остават в семейството на този, който прави завещанието. Той влиза в противоречие и със собствените си закони, защото иска да постигне равенство, като премахне дълговете.
Законът, който е забранил получаването на две наследства, е бил благоприятен за демокрацията. Той се корени в идеята за разделяне на земята по равно, като се дават на гражданите еднакви участъци земя. Този закон не е допускал съсредоточаване в ръцете на един човек на повече участъци.
От подобен източник произтича и законът, който предписва сключването на брак на наследничката с най-близкия й роднина. Той е бил установен у евреите след такова именно деление. Платон, който основава своите закони върху същото деление, и той предписва такъв закон; и това е бил един от атинските закони.