Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Кауфман, сър.

— Кауфман?

— «Интел». Хората на «Интърнашънал Картел».

Уотлинг впери поглед в отсрещната гола стена. Въпреки законите, които забраняваха тръстовете, въпреки разпорежданията на Общия пазар, все още съществуваха няколко големи космополитически картела. Те не бяха напълно незаконни, но пък бяха могъщи и в някои случаи почти задушаваха европейската търговия. Във времена, когато Западът бе бойкотиран ако не от всички, то от повечето страни — източници на неговите суровини, някои безскрупулни търговски агенции имаха опасен обсег на действие, а «Интел» бе известен най-вече с безскрупулността си. Попаднеше ли нещо в ръцете на картела, то най-вероятно биваше продадено другаде, щом пазарът бе добър.

— Нещо друго?

— Няма. Направили две-три обиколки с подвижния дворец на Кауфман, след което кацнали в базата.

Докато подреждаше мислите си методично и стройно, Уотлинг се поглаждаше по брадичката.

— Смяташ ли, че затова Кауфман е бил в Болдършо?

— Така мисли Харис.

— Поради което са го спипали за ушите и са го изхвърлили, а?

— Горе-долу.

— Е, те са последните хора, които бихме искали да се намесят в тая работа.

Пипнеше ли нещо «Интел», то бе невероятно трудно да се открие. Имаха напълно легална организация в Лондон, регистрирани кантори в Швейцария и клонове поне из три континента. Информацията изтичаше по частните му линии като живак и нищо не можеше да се направи. За този вид операции не се издават заповеди за обиск. И докато претърсваш някоя кантора на площад Пикадили, това, което си загубил, вече е разменено за манган или боксит през някоя твърде несимпатична граница. Нямаше нищо свещено, нищо сигурно.

— Предполагам, че Бриджър ще продължи да им дава информация — каза той.

— Очаква се той да се оттегли — напомни помощникът.

— Съмнявам се, че ще го направи сега. Все са му пуснали нещичко. — Той въздъхна. — Както и да е, той ще измъкне всичко от Флеминг. Двамата са неразделни.

— Мислите ли, че и Флеминг е замесен?

— А! — Уотлинг отмести назад стола си и заряза работата. — Той е един безнадежден наивник! Ще издрънка всичко на първия срещнат само за да покаже колко е независим. Спомни си какво стана миналия път. А сега ще работят сред нас.

— Как така?

— Как така ли? Трябва да напишеш разговорник. Местят се във военен обект, ето така. Цялата тайфа! Флеминг иска да построи своя суперкомпютър в базата за ракетни изследвания в Торнес.

— Охо!

— Това е свръхсекретно!

— Да, сър — помощникът прие апатично-дискретен вид.

— Уредено ли е всичко?

— Ще бъде. От сто километра надушвам всяка глупост. Вандънбърг е бесен. Не е за чудене, ако и съюзниците са бесни. Рейнхарт обаче гласува и с двете ръце «за», Осборн и техният министър — също. Предполагам, че и Кабинетът също ще се съгласи.

— Значи не можем да ги държим настрана?

— Можем да ги наблюдаваме. На първо място ще е най-добре да оставим Харис да се погрижи за това.

— В Торнес имат своя служба за безопасност. Военна — допълни с гордост помощникът. Генералът изсумтя.