Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Официалните постове, които Нелсън Рокфелер заема по върховете на американската политика, са достойни за уважение, но не са особено значителни.
Те не изразяват точно действителното политическо влияние на Нелсън Рокфелер и представляваната от него фамилия.
Това ще разберем по-добре, като се запознаем с няколко епизода. Така например с това, че след като Нелсън Рокфелер свършва „чирашките си години“ в директорските кабинети на семейната банка Чейс Манхатън, в 1940 г. той се включва в правителството на Рузвелт като държавен секретар на външните работи и разработва основните принципи на латиноамериканската политика на Съединените щати след Втората световна война.
В 1952 г. за пръв път го избират за губернатор на щата Ню Йорк. От този момент го смятат за един от водачите на Републиканската партия. Независимо от служебното му положение в действителност той избира двамата външни министри на Съединените щати през много важния период на формиране на американската външна политика.
Дийн Ръск, който по време на войната във Виетнам ръководи американското външно министерство, преди това е осем години председател на Рокфелеровата фондация и по личното предложение на Нелсън Рокфелер застава начело на Министерството на външните работи.
Може би още по-интересен пример е случаят с Кисинджър, който преди това става съветник по националната сигурност в правителството на Никсън (и съответно на това е главният ръководител не само по въпросите на външната политика, а и по въпросите на шпионската служба). А по-късно поема поста външен министър и на практика ръководи — особено след избухването на скандалите около Никсън — външната политика на Съединените щати. Кисинджър е в най-тесния смисъл на думата човек на Нелсън Рокфелер. Когато напуска професорското си място в Харвардския университет, за да стане политически съветник на Нелсън Рокфелер, Кисинджър сам казва: „Нелсън Рокфелер е лицето, което оказа най-значително влияние в жизнения ми път.“
Когато избират Никсън за президент, Рокфелеровци смятат, че техен човек трябва да заеме ключова позиция в обкръжението на несимпатичния им и лично, и политически Никсън. Случва се така, че в един хубав ден, когато Кисинджър обядва с Нелсън Рокфелер, Никсън го извиква по телефона. Моли го на другия ден да отиде във Вашингтон, като му предлага поста съ-ветник по въпросите на националната сигурност. Кисинджър, разбира се, е значителен политик и политически мислител. Ако не уважава тази му способност, Нелсън Рокфелер няма да го вземе за съветник при себе си. Все пак, когато Кисинджър се завръща от Вашингтон в Ню Йорк, веднага отива при Нелсън Рокфелер и едва след неговото съгласие приема предложения му пост. Не е пресилено да се каже, че Кисинджър е пълномощник на Нелсън Рокфелер (и династията) във видимите върхове на американската власт.
Но с това не свършва поучителната история. След провала на Никсън следва краткото президентско интермецо на Форд, а после Републиканската партия губи изборите и на власт идва правителството на Демократическата партия начело с Картър. Това правителство е по-войнствено от предшествуващото го, по-упорито провежда политика, наблягаща на важността за американско военно надмощие. Но и Збигнев Бжежински е също откритие на фамилията Рокфелер.
През 1973 г. Дейвид Рокфелер, който ръководи банката Чейс Манхатън, в съгласие с Нелсън основава така наречената „Тристранна комисия“ със задачата да засили сътрудничеството между Съединените щати, Япония и капиталистическа Западна Европа в противовес на Съветския съюз.
Нелсън Рокфелер взема Кисинджър от Харвардския унверситет. А Нелсън и Дейвид намират Бжежински в Колумбийския университет. Той става секретар на Тристранната комисия. Там Бжежински се среща с Картър, по-късния президент, и с Харолд Браун, който става ръководител на военното министерство в правителството на Картър.