Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Добре знаеш, че дори аз чух колко сърца е разбил, като заминал за чужбина преди няколко години. Момичетата и техните майки въздишаха по виконт Линфийлд не само заради титлата и богатството му, а и защото е много любезен.
— Не и с мен — изсумтя Офелия.
— Следователно те е привлякло красивото лице на виконта. В крайна сметка той е извънредно хубав.
Офелия би желала да го отрече, но нямаше как. Само се вбеси повече, че такъв привлекателен мъж може да бъде такова гнусно копеле.
— Извади ли късмет?
Беше изпратила Сейди да разузнае къде е прибрана каретата. Не че някоя от тях двете можеше да я кара.
— Каретата е в конюшнята — отвърна Сейди. — От конете обаче няма и следа. А слугите имат нареждания да не говорят с нас за заминаване и пътувания.
— Не съм изненадана — въздъхна Офелия. — С теб сме захвърлени в тази пустош.
— Това и сама го разбрах. Но за колко време?
— Докато не признае, че е преминал всякакви граници, като ме е довел тук.
— Значи не те е довел тук, за да те компрометира?
Офелия усети как гневът отново я обзема.
— По-рано си мислех същото, но не съм могла да греша повече. Та той дори не ме харесва! Представи си, искал да ми помогне!
— Да ти помогне ли? — намръщи се Сейди. — И как ще ти помогне? Като те отвлече?
— Възнамерява да ми покаже колко подла и ужасна съм — саркастично подхвърли Офелия. — Не си личи да е доволен, въпреки че от устните ми направо капе мед върху мраморните му подове!
Сейди се изсмя.
— Това ли ти е казал, милата ми? Значи си се вързала на…
— Беше сериозен.
— Добре тогава, покажи му колко сладка можеш да бъдеш.
— Няма!
— Знам, че си прекалено огорчена, но ако това ще го убеди да ни върне в Лондон… Уф, няма значение. Така или иначе не ти вярвам. Сигурна ли си, че тайно не е влюбен в теб и не те е довел тук, за да те ухажва и да те спечели? Това ми се струва по-вероятно.
— Сейди, той си призна, че не ме харесва.
Но камериерката й не беше убедена.
— Имай предвид, че това може би е само стратегия. Има един такъв стар номер.
— Какъв?
— Да те накара да мислиш, че е недостъпен за теб — мъдро изрече по-възрастната жена. — Някои се стремят към това, което не могат да имат.
— Не на мене тия — презрително изсумтя Офелия.
— Да, но той още не знае, че ще удари на камък.
Офелия се намръщи. Струваше си да помисли върху думите на Сейди. Но не, това бяха пълни глупости. От друга страна, обяснението на Рейфиъл беше още по-глупаво. Как ще я промени, след като не знае какво я ръководи? Тя поклати глава.
— Повярвай ми, щях да знам, ако някой е увлечен по мен. Лок ме обижда с всяка своя дума. Непрекъснато ми повтаря, че никой не ме харесва. Нарече ме подла и злостна. Гаден е като Мейвис. Дори ми каза, че съм била опърничава!
— Понякога си доста опърничава.
— Само когато има защо! Така ми е дотегнало от целия този фалш, а с откриването на сезона нещата само се влошиха. След толкова неискреност вече не мога да вярвам на никого — е, с изключение на теб и на мама. Освен това знаеш, че поне половината неща, които правя и казвам, са умишлени. От време на време не мога да овладея ожесточението си.
— Знам. — Сейди седна до нея и я прегърна.
— Боли ме.
— Знам — прошепна й Сейди и заговори, преди Офелия отново да се е разплакала. — Споменах ли, че навън вали сняг? Всъщност това дойдох да ти кажа.
— Наистина ли?
При други обстоятелства Офелия щеше да се зарадва на тази новина. Тя обичаше да гледа как снегът вали. Но сега беше твърде разстроена и объркана, за да се отдаде на едно от малкото си удоволствия. Погледна към четирите прозореца, покрити със снежнобели завеси, които пропускаха дневната светлина в стаята. Сега съжаляваше, че сутринта каза на Сейди да не дърпа завесите, защото и бездруго навън нямало нищо за гледане.
Офелия беше получила ъглова стая с много прозорци, които гледаха към голата пустош. Стаята беше удобна, но не можеше да се каже, че е предназначена за жена. Ако Рейфиъл говореше истината, че дядо му е идвал в Олдърс Нест само за усамотение, то вероятно всички спални бяха като тази. Нямаше нощно шкафче с тоалетка, но разполагаше с прекрасно писалище от черешово дърво с богата украса по ръбовете и върху краката. Имаше и стол към него. Огромно кожено кресло за четене беше разположено между два от прозорците. Едната стена беше заета от гардероб и библиотека, а на вратата имаше огледало. Светилниците върху двете шкафчета край двойното легло бяха обикновени, но пръскаха много приятна светлина.
Подът беше покрит с мокет в кафяво и лилаво. В мраморната камина гореше огън. На всяка стена имаше картини: деца, играещи на полето, оживена градска улица, една доста тъжна жена, ваза с цвете и много други. Те определено придаваха уют на стаята.