Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
На устните му трепна една доловима усмивка, която така и не успя да сгрее строгите му черти.
— Загубата на ботушите, разбра се.
Внезапно Шимейн се запита що за човек е новият й господар. Дали зад загадъчната сдържаност, която демонстрираше сега, не се криеше подъл негодник? Дали нямаше да бъде използвана от Гейдж Торнтън по същия начин, по който възнамеряваше да я използва и капитан Фич? Дали пък изпод тази надменна необщителност не надничаше крадешком едно закачливо чувство за хумор? Във всеки случай, той явно добре знаеше какво иска от живота. Вече бе доказал своята непоколебимост и способност да постига целите си, без да обръща внимание на това какво мислят и говорят другите за него. Със сигурност не беше дал ухо на брътвежите, които започнаха веднага, щом боцманът обяви по каква причина се е качил на кораба. Не изглеждаше ни най-малко обезпокоен и от нахалните, втренчени погледи, на които бе изложен в момента. Очевидно беше мъж, свикнал да говорят за него.
Гейдж протегна ръка и леко докосна ръкава на Шимейн, там, където се бе отпрал от корсажа.
— Освен ако на мода не са излезли дрипите, моето момиче, не съм склонен да се съглася, че си напълно облечена.
Шимейн придърпа раздрания ръкав върху голото си рамо. Прекрасно съзнаваше, че има вид на дрипава скитница.
— Да, сдобихте се с една злощастна и мръсна слугиня, господин Торнтън.
Кафявите му очи отново се взряха съсредоточено в нейните, сякаш проникваха до самата и душа. В зениците му нямаше топлина, но нямаше и хлад.
— Като се има предвид къде отидох да си търся слугиня, Шимейн, се считам за късметлия, че се връщам с такъв безценен трофей.
Тя го погледна изненадана и объркана.
— Не съжалявате ли, че платихте толкова скъпо за мен, господин Торнтън?
Гейдж се присмя на предположението й.
— Дойдох тук днес с определена цел и я постигнах, а аз не съм човек, който съжалява за действията си, освен ако не се окажат пълна глупост. Ти се познаваш най-добре, Шимейн. Смяташ ли, че си дадох парите напразно?
— Искрено се надявам, че не сте, сър — каза тя със слаб и несигурен глас. — Зависи на какво ще държите най-много. Няма да е хвалба, ако кажа, че ще мога да науча сина ви да пише добре, да смята наум и да чете с лекота. Но за съжаление е факт, че ако бяхте купил Ани или някоя от другите жени, щяхте да се сдобиете с много по-способна икономка, бавачка и готвачка.
Най-сетне Гейдж погледна скупчените наоколо зяпачи и навъсеното му изражение ги накара веднага да се защурат припряно, бързайки да прекосят мостчето и да се качат на кораба. Без да им обръща повече внимание, той отново се обърна към прислужницата си.
— Ти ми изясни липсата си на умения още преди да те купя, Шимейн. Не бих могъл да твърдя, че съм измамен. Няма да се откажа от теб.
Сърцето й се отпусна облекчено.
— Радвам се да узная това, сър.
Забелязал, че няколко моряци съзерцават отдалеч момичето, Гейдж посочи костюма й за езда.
— Вижда се, че ще трябва да направим нещо за облеклото ти. Не ми харесват погледите, които привличаш, нито пък ще те оставя да се срамуваш от дрехите си.
Шимейн още веднъж се опита да разчете неразгадаемото, смръщено изражение на загорялото му от слънцето лице, но господарят й си оставаше напълно резервиран и непроницаем. Тя напълно разбираше, че видът й може да разочарова и най-непридирчивия човек, затова колебливо предложи:
— Ако предпочитате да не ви виждат с мен, господин Торнтън, мога да вървя няколко крачки след вас и никой няма да разбере, че сме заедно.
Гейдж веднага отхвърли предложението й.
— Не съм дал четиридесет лири за теб, за да те крия зад гърба си, момиче. Още не познаваш това място, в противен случай щеше да знаеш, че тук няма голям избор на жени, особено на такива, които могат да се нарекат хубави. За сметка на това има достатъчно трапери и живеещи из пущинаците мъже, които се навъртат наоколо и представляват доста сериозна заплаха за една добродетелна девойка. Всеки от тях е готов да стигне и до убийство, стига да си вземе жена, която да заведе в своя бивак. Ти би била добра плячка за някой такъв мъж, особено през зимните месеци.
Засегната от смъмрянето, Шимейн поясни тихо:
— Исках просто да ви спестя неудобството, сър.
— Разбрах какво си си помислила, Шимейн, но грешиш. Дори полумъртва от глад и дяволски мръсна, ти си най-хубавата жена, която жителите на този град са виждали от месеци насам.
Тя обаче не беше толкова глупава, че да се остави да бъде заблудена от някой и друг комплимент, предизвикан единствено от съчувствие.