Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Колкото до Шимейн, в момента тя се опитваше да свикне с мисълта, че вече е собственост на заселника Гейдж Торнтън. През следващите седем години от живота си щеше да бъде под негова власт. Щеше да поддържа дома му, да се грижи за детето му и да върши всичко, което обикновено се изисква от една слугиня. Бъдещето й все още тънеше в неизвестност, но засега положението й не изглеждаше кой знае колко отчайващо. Всъщност нещата дори се бяха развили изненадващо добре. Съмняваше се, че ще си спомня със съжаление за заминаването си от „Гордостта на Лондон“. По-скоро имаше чувството, че се измъкнала от самия ад.
Гейдж слезе от мостчето върху каменния кей и се извърна, за да помогне на новозакупената си прислужница. Шимейн погледна крадешком протегнатата към нея ръка, която изглеждаше току-що измита, и веднага си даде сметка колко мръсни са собствените й ръце. И все пак преди малко мъжът бе прегледал дланите й, така че явно напълно съзнаваше на какво се подлага. Сконфузена от яркия контраст, тя неохотно пое ръката му и откри, че е покрита с груби мазоли от усилна работа, и че има тънки и силни пръсти. Изненадващо обаче, кожата му беше съвършено гладка, сякаш намазана със странно масло или мехлем.
Веднага щом стъпи на кея, Шимейн закопня да се върне върху дървеното мостче. Камъните под босите й нозе бяха леденостудени, а и ветровете, които фучаха по някакви невидими пътеки между закотвените в пристана кораби и околните складове, изглеждаха дяволски свирепи. Никак не беше подготвена за този суров климат и за тези вилнеещи вихри, които грубо и безжалостно проникваха през дрехите й. Нямаше къде да се скрие и можеше само да трепери и да трака със зъби под смразяващия им порив. Напразни се оказаха и отчаяните й усилия да придържа непокорните си поли. Оръфаните им краища плющяха по слабите и прасци и сегиз-тогиз неудържимо литваха нагоре, сякаш се бяха превърнали в немирни пакостници, които изпитваха истинско удоволствие да я тормозят.
Гейдж винаги се бе възхищавал от добре оформените женски глезени и сега не пропусна възможността да задоволи тази си склонност. В края на краищата, от доста време не му се беше случвало да попадне на гледка, която да си заслужава. И все пак не беше съвсем сигурен кое привличаше вниманието му повече — изящните й, тънки прасци или издайническите белези, причинени от дългото триене на железните вериги. Освен тях в долната част на крака й имаше и тъмни синини, свидетелстващи за по-скорошно нараняване.
Внезапно малките боси пръсти на нозете й се свиха нервно, което го накара да осъзнае смущението на момичето и неохотно да вдигне очи, за да срещне колебливия й зелен поглед.
— Нямаш ли обувки? — попита той. Искрено се надяваше, че няма да му се наложи да се раздели с още една част от оскъдните си средства, за да й купи обувки. Самата мисъл за това го накара да смръщи вежди, питайки се как ли би се справил с подобен нов разход.
Шимейн приглади назад разбърканите кичури коса, които се вееха пред лицето й и се взря в новия си господар. Навъсеното му изражение й се стори толкова зловещо, че й се прииска да побегне.
— Съжалявам, господин Торнтън — прошепна тя, ужасена от неудържимия трепет в гласа си. — Откраднаха ми ботушите в Нюгейт, малко след като бях арестувана. — Напомни си, че не бе сторила нищо, с което да заслужи ареста си и униженията, на които я бяха подложили. Но това ни най-малко не намаляваше притеснението й. Не го намаляваше и присъствието на няколко възрастни двойки, които току-що бяха пристигнали на кея. Но независимо от нахалните им, любопитни погледи и от бесния вятър, който я пронизваше като леден меч, тя намери сили да обясни, макар и с неуверен глас: — Уверявам ви, сър… дълбоко съжалявам за загубата на ботушите. Бяха уникални и много хубави… Баща ми плати солидна сума на един бижутер, за да гравира инициалите ми върху два малки златни медальона, и на обущаря — за да намери начин да ги прикрепи към всеки ботуш на нивото на глезена. Но ми се стори, че ще е по-мъдро да ги отстъпя, без да протестирам. Двете жени, които настояваха да им ги дам, бяха двойно по-едри от мен и дяволски силно желаеха да ги продадат срещу малко джин… Убедена бях, че ако не се съглася, рискувам живота си. Като видях какво се случи с ботушите, благодарих на бога, че костюмът ми за езда се скъса и се изцапа по време на залавянето ми. Иначе можеше да им се стори изгодно да продадат и дрехите ми, и тогава щях да стоя тук напълно разсъблечена.
Блестящите му кафяви очи, напръскани с кехлибарени точици, я огледаха от глава до пети, без ни най-малко да издадат мислите му.
— Жалко наистина.
— Сър? — Двусмислеността на думите му накара Шимейн да настръхне уплашено. — Загубата на ботушите ми ли окайвате, или факта, че съм напълно облечена?