Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Внимателно я сложиха на земята под самите им носове и бялата й повърхност леко просветля в мрака с танцуващите червени арлекини. Гномите развълнувано втренчиха очи в нея.
— Красиво нещо — прошепна Филип.
— Прелестно съкровище — отекна Сот.
Те я съзерцаваха още известно време. Допустимият миг се разтегли и стана много по-дълъг, но те все я съзерцаваха и съзерцаваха слисани.
— Чудя се, дали има нещо в нея — размишляваше на глас Филип.
— И аз се чудя — мислеше си и Сот.
Филип протегна ръка и леко разклати бутилката. Стори им се, че арлекините започнаха да танцуват по-бързо.
— Изглежда май празна — каза той. И Сот също я разклати.
— Като че ли е така — съгласи се той.
— Но не можем да сме сигурни, докато не видим — каза Филип.
— Е, не можем — потвърди Сот.
— Възможно е да се лъжем — каза Филип.
— Възможно е — съгласи се Сот.
Те я душеха, опипваха я с лапи и я изучаваха мълчаливо дълги минути, като я обръщаха ту насам, ту натам, опитвайки се да разберат какво има вътре. Най-накрая Сот започна да дърпа тапата. Филип бързо му дръпна бутилката.
— Решихме да я отворим по-късно — изтъкна той.
— Но това по-късно е много далеч — възпротиви се Сот.
— Решихме да я отворим, когато си стигнем у дома и сме в безопасност.
— Но ние сме твърде далеч от дома. Освен това, напълно е безопасно и тук.
— Но ние решихме.
— Можем да променим решението си.
Филип усети, че започва да отстъпва. И той, също като Сот, нямаше търпение да узнае какво се крие в тяхната скъпоценна бутилка, ако изобщо имаше нещо в нея. Можеха да я отворят — поне за миг — и после отново ще я затворят. Само да погледнат в гърлото й, да надзърнат бързичко…
Но какво ли би станало, ако онова в бутилката се разлее в тъмното и се загуби?
— Не — каза Филип категорично. — Ние вече решихме. Ще отворим бутилката, щом бъдем отново у дома и не по-рано.
Сот го изгледа с гняв, после примирено въздъхна.
— Щом бъдем отново у дома и не по-рано — повтори той с известно несъгласие.
Те лежаха известно време без да приказват и съзерцаваха бутилката. Леко бяха присвили очи, за да могат да виждат, защото зрението им бе слабо. Чупка гномите разчитаха предимно на другите си сетива, за да се ориентират в околния свят. Очите почти не им служеха.
Бутилката стоеше там, с леко светещата си овална форма на фона на мрака. Запушалката й леко се развъртя, но те изобщо не забелязаха това.
— Мисля, че трябва да я скрием — каза най-накрая Филип.
— И аз така мисля — въздъхна Сот.
— Хссст!
Филип погледна към Сот. Сот погледна към Филип. Никой от тях не бе издал този звук.
— Хссст!
Той идваше от бутилката. Съскането се издаваше от нея.
— Хссст! Пуснете ме на свобода, господари!
Филип и Сот застинаха на място, лицата им, които приличаха на муцуна на пор, се изкривиха в ужас. Бутилката говореше!
— Отворете ми бутилката, господари! Пуснете ме да изляза!
Филип и Сот отдръпнаха ръцете си като по команда и се напъхаха в бърлогата, така че само носовете им останаха да се подават навън. Ако можеха да се заровят още по-дълбоко в земята, с най-голямо удоволствие щяха да го направят.
Гласът от бутилката започна да стене.
— Моля ви, господари, моля ви, пуснете ме да изляза. Нищо няма да ви направя. Аз съм ваш приятел. Мога да ви покажа най-различни номера, господари. Пуснете ме. Ще ви покажа невероятни неща.
— Какви са тези невероятни неща? — осмели се да попита Филип изпод укритието си и гласът му прозвуча като на призрак в тъмнината. Сот не промълвяше нито дума.
— Творения на бялата магия! — каза бутилката. Настъпи дълго мълчание. — Няма нищо лошо да ви сторя! — повтори бутилката.
— Но откъде се обаждаш? — попита Филип.
— Как така можеш да говориш? — попита Сот.
— Бутилките не могат да говорят.
— Бутилките никога не говорят. Бутилката каза:
— Не ви говори бутилката, господари. Говоря ви аз!
— Какво значи това аз? — попита Филип.
— Да, какво значи? — отекна Сот.
Онова в бутилката се подвоуми за момент.
— Аз си нямам име — беше отговорът.
Филип се надигна на сантиметри от хралупата.
— Всеки си има име — каза той. Сот също се надигна с него.
— Да, всеки — съгласи се и той.
— Но не и аз — печално каза бутилката. И в този момент стана по-светла. — Но вие може да ме кръстите. Да ми дадете име, което сметнете за подходящо. Защо не ме пуснете, та да можете да ми дадете име?
Филип и Сот се колебаеха, но страхът им постепенно отстъпваше място на любопитството. Тяхното вълшебно съкровище не беше само красива вещ; та то можеше и да говори!