Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Всичко е на периоди. Много добре го знаеш. Просто си изморен. Дай ми момичетата за няколко дни. Излез, иди на кино.
— Да бе.
— Не можеш да огрееш навсякъде. Ти си единственият, който се оплаква. Момичетата са по-щастливи. И ти си по-добре сега, когато Гейл я няма наоколо. Животът ви тече по-спокойно, а това е сериозен напредък. — Тя изчопли някакво мъхче от пуловера си. — Разкара ли багажа й?
Уолт й хвърли леден поглед.
— Не мога, Майра. Още не.
— Оттам се започва, Уолт. Предложих ти и по-рано: мога да го свърша вместо теб. Прибираш се от работа и всичко е готово.
Той стисна устни и поклати глава.
— Не, благодаря.
— Предложението остава в сила.
— Да сменим темата.
Тя се намести в стола си; Уолт се обнадежди, че може би смята да тръгва, но радостта му беше кратка.
— Стягаш се за предизборната кампания. Ами ако загубиш? — попита Майра.
Уолт затвори очи и разтърка челото си. Мразеше тези избори. На всеки четири години, като епидемия.
— Мислил ли си какво ще стане, ако загубиш?
— Майра, не ми е до това точно сега.
— Не съм чувала за свободни работни места за шерифи в този район. Ако с Гейл продадете къщата и се окажеш безработен, ще бъдеш принуден да напуснеш долината и да си търсиш работа другаде. Че кой може да си позволи да живее тук при тези цени? После какво? Съдът ще ти позволи ли да вземеш момичетата със себе си в друг щат? Съдиите винаги са на страната на майката.
— Само че майката не ги иска.
— В момента може и да не ги иска. Но само почакай да те види с друга жена. Да разбере, че си щастлив. Ще направи всичко възможно да ти отрови живота.
— Няма изгледи това да се случи скоро — отвърна той.
— Тогава ще се случи, като разбере, че искаш попечителството над децата. Но така или иначе ще дойде ден, когато тя ще съжалява за всичко това. Помни ми думата.
На Уолт му се искаше да прекратят този разговор и взе да разлиства купчина розови бележки със съобщения.
— Ще го измисля някак, Майра. Сега имам тонове работа за вършене.
— Тези избори са важни за теб.
— Ще го обсъдим, като се видим за вечеря.
Тя се изправи. Никой не се заседяваше дълго на този стол.
— Само ми дай знак и ще залича всички следи от нея в тази къща за двайсет минути.
Изобщо не се шегуваше.
11.
Уолт шофираше към дома на Ранди Ейкър, когато телефонът му звънна. Кайра Тулевич, обявената за издирване шаферка, се намираше в спешното отделение на болница „Сейнт Джуд“. Обади се на Фиона и я помоли да го чака там.
— Към четири и половина тази сутрин влезе през главния вход, залитайки — разказа на Уолт дежурната сестра на рецепцията. — Не знаеше нито коя е, нито къде се намира. Малко се забавихме, докато преценим дали трябва да се обадим точно на вас. Предположихме, че може да е непълнолетна. Почистихме я и я прегледахме. Извикахме специална сестра, занимаваща се със случаи на сексуално насилие. — Това спести на Уолт следващия му логичен въпрос. — Каза ни името си преди около час. На деветнайсет е. Не иска да уведомяваме семейството й и ние сме длъжни да се съобразим с това.
— Вие може да сте длъжни, но аз не съм — каза той. — Ние ще им съобщим.
По лицето на сестрата се изписа облекчение. Уолт се обади на Нанси и я помоли да информира семейството. Видя Фиона да влиза през главния вход и набързо пресметна, че разполагат с около петнайсет-двайсет минути преди началото на яростната атака.
Двамата се настаниха мълчаливо в чакалнята, точно до една автоматична врата, която дразнещо реагираше и на най-слабото движение. Уолт се чувстваше като парализиран. Изчезването на Марк не му даваше мира.
В ъгъла на коридора стърчеше изкуствено дърво с избелели пластмасови листа, които изглеждаха покъртително. Тапицерията на един от столовете пазеше следи от артистичните напъни на невръстен творец, въоръжен с ярък маркер. Стените бяха тапицирани в златистокафяво рипсено кадифе.
— Много си тих — обади се Фиона.
— Звъннах на погребалната агенция в Хейли, като идвах насам. Марк изобщо не се е обаждал.
Седяха мълчаливо един до друг. Уолт погледна ръчния си часовник, после стенния в коридора.
— Не ми се нрави особено идеята да снимам тази жена. Не могат ли да го направят лекарите?
— Сестрите. Могат, разбира се. Ще снимаш само лицето и ръцете й. Също и личните й вещи. Повярвай ми, техните снимки изобщо не могат да се мерят с твоите. Ти си най-доброто, с което разполагаме.