Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Прие втора чаша кафе.
— Не е случайно, че ми разказахте всичко това, нали? — попита Синтия. — Вчера ме познахте, не съм ли права?
Изражението на Елвира стана сериозно.
— Да.
Синтия бутна пейката си назад.
— Бяхте много мили и мисля, че искате да ми помогнете, но най-добрият начин да го направите е, като ме оставите на мира. Има много неща, които трябва да свърша, но се налага да се справя с тях сама. Благодаря за закуската.
Елвира гледаше как слабата жена изминава разстоянието между двете вили.
— Слънцето малко я е хванало тази сутрин — отбеляза тя. — Много й отива. Като понапълнее, ще стане красиво момиче.
— Не е зле и ти да се попечеш на слънце — отбеляза Уили. — Нали я чу?
— О, забрави за това. Щом Чарли ми изпрати досието по случая, ще намеря начин да й помогна.
— Господи — простена Уили. — Трябваше да се досетя. Всичко започва отначало.
— Не знам как го прави Чарли — въздъхна одобрително Елвира час по-късно. Пликът с бърза поща току-що беше пристигнал. — Изглежда, е изпратил всяка думичка, която някога е била написана по случая. — Изцъка. — Виж тази снимка на Синтия от процеса. Била е само едно уплашено дете.
Елвира започна методично да сортира изрезките върху масата, после извади разграфения бележник и химикалката и се зае да си води бележки.
Уили се беше отпуснал в мекия стол, който бе избрал за себе си, вглъбен в спортната страница на „Кейп Код Таймс“.
— Направо съм готов да приема, че „Метс“ няма да станат шампиони — обади се тъжно той и поклати глава.
Вдигна поглед, като очакваше да бъде окуражен, но му стана ясно, че Елвира не го беше чула.
В един часа Уили отново излезе и този път се върна с една купа супа от омари. Докато обядваха, Елвира му разказа какво беше научила.
— Накратко ето фактите: майката на Синтия е била вдовица, когато се е омъжила за Стюарт Ричардс. По онова време Синтия била на осем години. Развели се четири години по-късно. Ричардс имал дете от първия си брак — дъщеря на име Лилиън. Тя била с десет години по-голяма от Синтия и живеела с майка си в Ню Йорк.
— А защо майката на Синтия се е развела с Ричардс? — попита Уили, докато похапваше от супата.
— Според онова, което Синтия твърди от свидетелската скамейка, Ричардс бил от мъжете, които вечно подценяват жените. Когато майка й се обличала да излязат, той я разплаквал с подигравките си за дрехите й — такива неща. Изглежда, я е докарал до нервна криза. Очевидно въпреки това винаги е обичал Синтия, защото я извеждал по случай рождения й ден, купувал й подаръци. После майката на Синтия умряла и Ричардс поканил младото момиче да го посети тук, в Кейп Код. Всъщност по това време тя не била чак толкова малка — тъкмо щяла да постъпи в дизайнерското училище в Род Айлънд. Майка й боледувала известно време и явно не й били останали много пари; признава, че възнамерявала да се откаже от училището и да поработи година-две. Твърди също, че Стюарт й казал: досега бил смятал да остави половината пари на дъщеря си Лилиън, а другата половина на Дартмаут Колидж. Но така се ядосал, задето в Дартмаут започнали да приемат жени за редовни студентки, че променил завещанието си. Осведомил я, че й оставя отредената за Дартмаут част от имуществото си — около десет милиона долара. Прокурорът накарал Синтия да признае, че Ричардс също така я предупредил — ще трябва да го почака да умре, за да ги получи; много съжалявал за колежа, но майка й би трябвало да се е погрижила за нейното образование.
Уили остави лъжицата си.
— Значи ето го мотива ти, а?
— Това твърди прокурорът — че Синтия искала да получи парите веднага. Някакъв мъж на име Нед Крейтън случайно се отбил да посети Ричардс и дочул разговора им. Синтия очевидно го познавала слабо от времето, когато заедно с майка й живеели с Ричардс в Кейп Код. Така че Крейтън поканил Синтия да вечеря с него и Стюарт я подтикнал да приеме.
Според показанията й двамата с Крейтън са вечеряли в „Кептънс Тейбъл“ в Хаянис и после той предложил да се поразходят с лодката му, която била закотвена на едно частно пристанище. Тя твърди, че се намирали близо до Нантъкет Саунд, когато лодката се развалила. Нищо не работело, дори радиото. Останали там почти до единадесет, когато той най-сетне успял да запали мотора. Очевидно са яли само салата, защото след като стигнали брега, тя го помолила да се отбият да хапнат по един хамбургер.