Смъртоносни разкрития

— „Него“?

— В натрапника. Да, сър, той каза „него“.

— По посока на къщата на съседите?

— Точно така.

— Някакви съобщения къде са попаднали куршумите?

— Не, сър. Съдейки по дъха му, това не ме изненадва. Лъхаше ми на алкохол.

— Как, каза, му е името?

— Винсънт Уин — рече Чалмърс.

Уолт замръзна. Уин беше в късия списък на Болд за възможни разпити.

— Онзи Винс Уин ли?

— Някаква голяма клечка е. Или поне се държи като такъв. Стори ми се, мислеше, че трябва да съм наясно кой е, а пък аз, честно казано, нямам представа. Повечето знаменитости тук не искат да ги знаеш кои са. Но как можеш да се преструваш, че не познаваш Том Ханкс? Аз го обожавам! Бих нарушила брачните си обети заради него. Обаче този мухльо… Съжалявам, нямам представа.

Уолт никога не бе чувал толкова много думи от заместник-шериф Чалмърс. Тя явно бе изнервена и се безпокоеше, че той може да развали мнението си за нея, задето не познава Уин.

— Той е спортен агент. Голям спортен агент.

— Това обяснява нещата.

— В неговия свят той е нещо като Том Ханкс.

— Не и с това лице. Ако не възразявате, че го казвам.

— Не възразявам — кимна Уолт.

— Мога ли да престана да звъня на г-ца Кеншоу, след като сам направихте снимките?

— Можеш. Защо не ми събереш всичко каквото успееш за г-н Уин? Всякакви по-раншни оплаквания от съседи. Пътни нарушения. Глоби за паркиране. Проучи го.

— Дадено — каза тя и се отдалечи забързано.

Уолт почука по рамката на вратата, защото тя зееше отворена към нощта. Нямаше мрежа. Комарите се появяваха за около десетина дни в края на юни; после студените нощи прекъсваха размножителния им цикъл. Някоя или друга нощна пеперуда можеше да се вмъкне вътре, но Винс Уин като че ли не се притесняваше особено от това.

Той говореше по мобилния си телефон, хванал в ръка тежка коктейлна чаша, пълна до половината с тъмна течност.

— Добре. Трябва да затварям — каза и прибра телефона. — Винс Уин — представи се, прехвърляйки питието в лявата си ръка, и се здрависа с Уолт.

— Аз съм почитател на някои от вашите играчи — каза Уолт, смятайки, че така би могъл да накара Уин да се отпусне, преди алкохолът да свърши тази работа. — Договорът на Суганума Сакатура с „Маринърс“ беше една от най-големите сделки на всички времена.

— Благодаря.

— И онази четиристранна сделка с „Брейвс“ и „Филис“.

— Виждам, че следите бейзбола.

— Играя по малко. Софтбол. В местните лиги.

— Нека да позная. — Той измери с поглед Уолт. — Кетчър или полеви играч? Бих заложил на кетчър.

Уолт поклати глава.

— Вие сте професионалист.

— Това ми е работата.