Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Тя присви очи в далечината и видя танцуващи златни проблясъци, съчетани с шум от писъци, сумтене и металически звън. Водеше се битка и звучеше, сякаш беше наистина жестока. Хелън можеше да е сигурна поне в едно. Онзи тип с топлите ръце не беше мираж.
Затича възможно най-бързо към суматохата.
Когато прехвърли билото на малко възвишение, видя едър тип с прорасли сплъстени, свободно пуснати кестеняви къдрици, който отбиваше с дълъг кинжал нападенията на окаяно, подобно на лешояд същество, което пляскаше с криле около главата му. Когато Хелън дотича по-близо, чу как харпията се зъби и проклина, опитвайки се да разкъса младия човек с хищните си извити нокти. Макар той да се бореше за живота си, Хелън не се сдържа да отбележи, че типът наистина имаше нужда от подстригване.
„Подстрижката“ постигна надмощие за момент и Хелън го видя как се ухили наполовина изненадано, наполовина самодоволно. После, когато той осъзна, че все още губи, Хелън видя как усмивката бързо се превърна в самокритична гримаса. Макар да се сражаваше ожесточено, той изглежда бе запазил доброто си чувство за хумор.
— Хей! — извика Хелън, когато наближи биещата се двойка.
Мистър „Скапана подстрижка“ и харпията спряха тромаво насред битката, всеки — все още стиснал другия за гърлото. Половината уста на „Скапаната подстрижка“ се изви нагоре в изненадана усмивка.
— Хелън — успя да изрече дрезгаво той, сякаш винаги си ходеше с два хищни нокътя, обвити около шията. Хелън бе толкова изненадана от небрежното му поведение, че се засмя. После всичко се промени отново.
Светът започна да забавя ход и да се сгъстява около нея, и тя разбра, че в истинския свят тялото й се събуждаше. Част от мозъка й започваше да долавя дразнещ, подобен на блеене звук, който идваше от цяла една вселена разстояние, и тя разбра, че никога няма да достигне до Мистър „Скапана подстрижка“, преди да се събуди. Хелън се огледа трескаво наоколо, после се наведе и вдигна един камък в краката си, изправи се и го запрати към чудовището…
… и камъкът от Подземния свят мина право през прозореца на спалнята й, строшавайки го на стотици парчета.
3
Хелън седеше в леглото, заслушана в дразнещия звън на будилника си. Единствената нощ, в която всъщност искаше да остане в Подземния свят, а се беше събудила. Още беше тъмно, но дори в предутринния здрач виждаше каква бъркотия беше създала.
Джери щеше да я убие. Независимо колко го увещаваше Кейт, че Хелън има рядко „разстройство на съня“, този път Джери наистина щеше да я убие.
Баща й имаше фиксидея за съхраняването на топлината — термостатът на къщата сякаш бе свързан пряко с психиката му — а мразовитите въздушни струи вече нахлуваха право през гигантската дупка, която бе направила в прозореца си. Хелън се плесна по челото и се стовари обратно върху матрака.
Беше на практика наказана, онова летящо чудовищно нещо вероятно бе изяло Мистър „Скапана подстрижка“, и всичко — защото Хелън трябваше да стане в някакъв безобразен час сутринта, за да отиде на състезание по бягане във вътрешността на острова.
Гимназиалните спортове са сложно нещо за хора, които живеят на миниатюрни острови. За да се състезават с други училища, спортистите от острова трябва да пътуват с кораб или самолет, и за Хелън и останалите й съотборници това означаваше да станат преди пукването на зората. Понякога наистина й бе омразно да живее на Нантъкет.
Като потисна една прозявка и се опита да изтласка от ума си образа на Скапаната подстрижка, умиращ от жестока смърт, Хелън се измъкна от леглото. Залепи с изолирбанд едно одеяло върху счупения си прозорец, изгълта набързо порция разтворима овесена каша, и потегли към летището на острова. По ирония, отлетя дотам. Но, разбира се, не можеше да отлети чак до вътрешността на континента. Ако изпуснеше самолета, а после се появеше навреме на сбирката, това щеше да породи всевъзможни въпроси, затова тя постъпи отговорно.
Приземявайки се на разумно разстояние, тя започна да подтичва към бетонираната площадка пред хангара точно когато небето се обагри в свенлив розов цвят. Видя Клеър да паркира колата си на паркинга и изтича при нея, за да отидат заедно до чакащия витлов самолет. Хелън бе развълнувана да разкаже на Клеър за Мистър „Скапана подстрижка“, но преди да успее да отвори уста, Клеър вече въртеше очи и я сграбчваше за раменете.