Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Да, стана толкова хубаво, че на Лоран му се прииска той самият да се нанесе тук!
От своя страна Изабел слезе от колата само за да се разтъпче и да подиша чистия, копринен въздух. И за да потърси правилните думи, с които да съобщи на милото дете с кехлибарените очи, без да го нарани, че в никакъв случай не може да наеме неговата къща.
Милото дете с кехлибарените очи избра точно този момент да обяви сияещо:
— Откъснал съм ви и един цветен храст. Истински прасковени клони. Така хубаво ухаят, че пл—… ааам. — Лоран отново млъкна. Може би на младата жена нямаше да й стане приятно да чуе, че вече не мирише на умрели плъхове. А може и това, което той беше изгонил, изобщо да не са били плъхове, а мишки. Големи мишки с дълги, голи опашки.
— Прасковени клони — повтори развълнувано Изабел.
— Искате ли да ги видите? Те са точно до леглото.
Тя погледна грейналото детско лице и сърце не й даде да го разочарова.
— Ами добре. Знаеш ли, аз обичам прасковени цветове. Всъщност дойдох тук специално заради тях.
— Виждате ли, в такъв случай при Жур изобщо нямаше да ви хареса. Те отглеждат само марули. И лавандула. — Лоран беше страшно доволен.
Вратата на лятната виличка се отвори със скърцане, но тя беше безупречна в сравнение с останалата част от къщата. Това беше мрачна, миришеща на мухъл бърлога, въпреки слънцето, което влизаше през онези от прозорците, които не бяха заковани с дъски. Изабел се насили да си представи колко прекрасно би могло да бъде тук, след като се ремонтира, но в момента беше по-скоро рай за паяци, скорпиони и други твари. Тя настръхна.
Погледът й попадна върху желязното легло. Беше трогателна гледка това разкошно легло с ослепително бял чаршаф и луксозни възглавници на фона на тъмната зидария. А още по-трогателно: до леглото, върху един обърнат сандък, имаше свещ и един буркан с цъфтящи прасковени клони.
Тя въздъхна.
— Харесва ли ви? — попита Лоран.
— Да, знаеш ли, малкият, ааам… всъщност как се казваш?
— Лоран.
— Да, знаеш ли, Лоран, това е много хубава къща, а най-много ми харесват леглото и прасковените цветове. Но аз предпочитам да си взема стая в някой хотел. С течаща вода, тоалетна и ток за електрическата ми четка за зъби.
Лоран я погледна смаяно. Течаща вода, тоалетна, ток! Изобщо не беше помислил за тези неща.
— Зад къщата има кладенец — каза тихо той, но знаеше, че е загубил.
Целият труд е бил напразно, никой нямаше да иска да наеме къщата. Кариерата на наемодателя Лоран Ле Бер беше приключила толкова бързо, колкото бе започнала.
А в основите на „Ринкинкин“ ипочудовищата щяха да продължат да безчинстват.
Изабел забеляза разочарованието в кръглите кехлибарени очи и сърцето й се сви. Хрумна й една идея.
— Ще дадеш ли леглото под наем само за няколко часа? — попита тя. — Имам нужда малко да поспя, а то изглежда много уютно. Можем да го извадим навън на слънце и аз ще си почина малко върху него.
— Хм — каза Лоран. Това беше откачена идея — да се наема легло!
— Ще платя… петдесет франка — продължи Изабел и затърси портмонето си.
Откачена идея, но все пак по-добре от нищо.
— Съгласен съм — отвърна Лоран.
Трета глава
Корин ле Бер беше безспорно добре изглеждащ мъж със своя впечатляващ ръст, атлетична фигура и красиво изваяно лице. Трябва обаче да го видиш на кон, за да изпаднеш в истински възторг. Гледката на неговата изправена, но въпреки това небрежна стойка, на разрошената му от вятъра коса и големите му, чувствени ръце на врата на неговия cheval de selle français8 на име Сомбре, караше сърцето на Мадлен да бие учестено.
8
Френски кон за езда (Фр.). — Бел.прев.