Лавандулови нощи

— Идеята е добра — отбеляза вяло Изабел.

Щеше да е чудесно, ако вече беше оправена. Но това можеше да отнеме години.

— Искате ли да я видите отвътре? — попита Лоран и изскочи от колата. — Вчера цял следобед съм подреждал, всичко е съвсем чисто. Имаше толкова паяци, сещате ли се, от онези големите, кафявите, които толкова бързо тичат… — Той млъкна и се изчерви. — О, мисля, че остана един дебел паяк, най-много два да са. Но вие не се страхувате от паяци, нали?

— Напротив — каза Изабел.

— Няма защо да се страхувате. Те ядат насекоми и са много полезни. А и има едно желязно легло, където паяците не могат да се изкатерят.

Лоран беше особено горд от мястото за спане. Това беше старото легло на леля Жермен. Когато й поръчаха ново, болнично легло, Бертран разглоби това на съставните му части и го изнесе на двора. Новото легло беше от ужасна, боядисана в бяло тръба, но можеше да се повдига с едно-единствено движение на ръката и имаше подвижна облегалка, с която да заставаш и в изправено, и в легнало положение — все функции, които според баба и леля Матилд са много по-необходими на леля Жермен, отколкото извивките от ковано желязо в горната табла на старото й легло. Леля Жермен се премести, без да роптае, в новото легло, но поглеждаше старото с тъга, Лоран беше убеден в това. Макар че леля Жермен често гледаше тъжно, дори и без причина.

— Къде ще го сложим това? — беше попитал Бертран, а баба само сви рамене.

— Можем да попитаме антиквар — предложи леля Матилд. — То е не по-малко старо от леля Жермен, а туристите обичат да купуват такива неща.

Ермелин беше разгледала таблата откъм главата и се чудеше дали от нея не може да се направи вратичка за новия кокошарник. Понякога тя имаше учудващо креативни хрумвания за приложението на излезли от употреба неща. Но вратичка така и не се направи и вчера вечерта Лоран незабелязано примъкна в лятната вила парче по парче оставеното на двора легло, което си беше страшно много работа за него. Още по-трудно му беше обаче после да го сглоби. Защото макар че Бертран беше оставил всички стари, ръждясали болтчета до частите на леглото и Лоран намери и подходящите инструменти в куфарчето на Бертран, липсваше му помощта на физически силен мъж. Все пак леглото не беше от картон, а от масивно желязо. Справи се с много търпение и купчина стари керемиди, които послужиха за подпори. На фона на това, слагането на рамката върху вече готовото легло беше детска игра. Обаче пренасянето на стария матрак от двора до лятната вила го измъчи, най-вече заради розовите храсти и други растения, защото Лоран трябваше да го влачи по целия път директно през градината на баба. Е, получиха се някои поражения, но нямаше друг начин. И без това, когато постла матрака с чаршаф, раздраното не се виждаше. Всичко това той украси с няколко пъстри възглавници от дивана в салона, заради което трябваше за малко да се превърне от бъдещия наемодател Лоран Ле Бер във вожда Смел планински лъв. Смелият планински лъв, излагайки на риск собствения си живот, спаси четири малки, обречени на гладна смърт белоглави орлета от тяхното гнездо високо горе на скалата и ги занесе в своя вигвам7, където лично той щеше да ги нахрани. Белоглавите орли родители, за съжаление, бяха убити от стрелите на един вражески лагер, където не бяха и чували за опазване на природата. По-късно белоглавите орлета отново се превърнаха във възглавници, които придадоха на старото легло на леля Жермен приветлив и уютен вид.