Житията на светците

Дори и при плодородни години селяните от Вале дел Соле не преставали да се оплакват от оскъдната реколта, понеже се опасявали да не си навлекат завистта, ако прекалят с хвалбите си. Майките пък се въздържали да обясняват колко деца са родили, за да не бъдат застигнати рожбите от някаква зла участ. Не се касаело единствено до опасенията от завистта на един човек спрямо друг; всички били наясно с могъщите сили, които завистта можела да пробужда и да подтиква всички съселяни да започнат да гледат на теб с лошо око. С това дори диктатор като Мусолини не можел да се справи. Веднъж самият папа трябвало да накаже един свещеник от Ватикана, понеже бил обладан от зли сили. Зло око фокусирало всичките онези загадъчни сили, които никой не можел да обясни чрез обичайните религиозни тълкувания. Това било нещо едва ли не свръхестествено, извън нормалните категории за добро и зло, защото умеело да се прикрива зад тези понятия, но не пропускало да порази както праведните, така и покварените. Всичко се свеждало до липса на бдителност, до някой каприз на съдбата, до цепнатина във вратата, през която да може да надниква в дома ти нечие зло око и така да те изненада, когато най-малко го очакваш. Смъртоносно опасна сила, като самата съдба, която нямала господар, защото била неподвластна нито на Бога, нито на дявола дори.

Селяните избягвали всеки или всичко, което било белязано от зло око, сякаш е чума, която може да зарази всичко наоколо. Когато една есен най-плодородната нива на Джироламо Даньело — онази, от която той добивал най-доброто жито, била подпалена от паднала мълния, той оставил нивата си на угар през следващите няколко години. А когато Фиорина Джирасоле роди две момчета близнаци, които умряха преди да бе изтекла една седмица от раждането им, местните хора дълго след това избягваха да минават покрай нейната порта, докато накрая не плъзна слух, че самата Фиорина се преместила в Белмонте. Белмонте се намира настрани от шосето, водещо до Рока Сека. Това селце било разрушено от германците през Втората война и заради суеверие неговите обитатели отказали да го възстановят, като се пръснали из целия свят, накъдето им видят очите — повечето се преселили в Рим, но някои стигнали чак до Америка, включително и Аржентина. Впоследствие схлупените покриви на бедняшките къщурки обрасли с трева, мъхове плъзнали по стените, всичко навред било пълно с плевели и диворастящи цветя, сред които прибягвали само гущери. Единственият обитател на Белмонте била една вещица, която се скитала из околностите през лятото, а през есента и зимата се приютявала в развалините на една от местните къщи. Веднъж, докато си играех сред тези руини, аз зърнах вещицата, макар и само за миг, през един избит прозорец — престаряла жена със загрубяла, сбръчкана кожа и дълга сива коса, висяща на невчесани кичури по гърба й. Обаче гримасата или усмивката, с която ме посрещна, преди да побягна, ми разкри два реда блестящи бели зъби.