Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
— Знаеш какво имам да ти казвам — започна Джузепина и аз чух как тя затвори кухненската врата зад себе си. — Как можеш просто така да седиш тук и да кърпиш чорапи?
— Ами защото бяха скъсани.
Много предпазливо изпълзях от стаята си, за да се сгуша до парапета над най-горното стъпало. Успях да различа сенките на майка ми и Джузепина, очертаващи се на пода на кухнята от слънчевата светлина, проникваща през отсрещния прозорец. Мама си седеше в своя стол, като ръцете й не спираха да се движат. Сянката, хвърляна от снагата на Джузепина, беше по-дълга, защото тя бе седнала по-далече.
— Кристина — отново започна Джузепина, — ние двете с теб сме като сестри още откакто бяхме съвсем малки. Много добре знаеш, че никога не съм ти желала злото. Но другите не са толкова добри и внимателни, защото се радват, когато някой е зле. Не можеш да си позволяваш повече да се държиш като някоя принцеса. Това настройва хората срещу теб.
— И какво трябва да сторя според теб? Да се заключа в обора само за да направя хората щастливи?
— Знаеш за какво ти говоря, Кристи. Трябва да направиш някакъв жест. Трябва да се изповядаш. Трябва да отидеш и да поговориш с падре Николо…
— Моля те, Джузепина, много добре знаеш, че нямам никаква полза от него.
За кратко настъпи тишина. Но сянката на Джузепина се приближи към сянката на майка ми.
— Виж, Кристи — започна тя накрая, с още по-снижен глас, — ако не искаш да се виждаш със свещеника, поне можеш да се решиш на един целебен ритуал.
— За какво говориш?
— Това подейства на моята братовчедка в Рока Сека — продължи Джузепина, като гласът още се сниши и зазвуча загадъчно. — Една старица в Белмонте й обяснила как да го направи… взимаш един петел или коза и му изцеждаш кръвта, после изтръгваш сърцето му, за да го поставиш по-късно в супата, за да ти даде сили. После трябва да си измиеш ръцете в тази кръв, а накрая да бръкнеш с тях в почвата и три пъти да кажеш: „Това е моята кръв, която се лее от мен, както реката се влива в морето.“ И след това на същото това място, където си проляла кръвта, да запалиш огън като за жертвоприношение…
Но майка ми само прихна от неудържим смях.
— Джузепи, не говориш сериозно! Как може една богобоязлива жена като теб да ми реди такива врели-некипели! Мислех те за по-разумна.
Ала когато Джузепина продължи да говори все така сериозно, в тона й се прокрадна неприкрито огорчение.
— Предупреждавам те, Кристи, че ще си навлечеш хорските проклятия, които могат да застигнат всичките ти близки. Само заради баща ти хората досега си мълчат. Но след онова змийско ухапване всички започнаха да шушукат. Не ми се искаше да ти го казвам, но ти ме принуди. Ти ни мислиш нас всичките за глупаци, понеже не мислим като теб. Но все пак няма да ти кажа с какво прозвище те наричат. Трябва да направиш някакъв жест.
По-късно, когато слязох долу в кухнята за вечерята, майка ми нищо не ми каза за посещението на Джузепина. В цялата къща надвисна дълбока тишина. Дори стените, подът, масата ми се сториха някак си странно далечни и неми, сякаш пазеха някакви свои тайни. Лицето на дядо ми оставаше сковано, като изсечено от камък, криещо мислите му както охлюв се крие в черупката си. Гледаше в пространството, сякаш мама и аз не бяхме там. По едно време майка ми изведнъж се надигна, за да му напълни чашата, докато се хранехме. Нейният жест за миг ми се стори като от някакъв призрак, носещ своето послание, борещ се със себе си, решен да се разкрие пред другите. За секунда повярвах, че тя се готви да заговори. Но тя побърза да се върне към своята чиния и ние продължихме да вечеряме в пълно мълчание. По-късно, докато още лежах буден в леглото си, очаквайки да чуя стъпките й по стъпалата, ми се прииска да вляза в нейната стая; но мина много време, а тя така и не се появи. Накрая съм заспал.
Седма глава
На моя седми рожден ден майка ми и аз, хванати ръка за ръка, вървяхме по горния път, сред хладната мъгла, паднала в ранната утрин, за да хванем автобуса за Рока Сека. Слънцето току-що се бе надигнало над върха на Коле ди Папа, кръгло и огненочервено, прогонвайки мрачината така, както Божията прошка пропъжда греховете. Цветовете на планинските склонове полека се променяха от безцветно сиво до наситеното зелено и златисто. Пшеницата в нашия край узрява на бавно преместващи се вълни, започвайки от долините и постепенно разпростирайки се по високите склонове. Това продължава през цялото лято, неотменно, макар и без много бързане — както слънцето отначало наднича съвсем малко иззад някой облак, преди да започне да заслепява всичко с пълния си блясък. За най-високите села и махали се знаеше, че там жънат чак през септември, а засяват през август, като посяват семената между още неожънати класове от предишната сеитба. Макар че по-надолу по равните участъци край реката вече оряха с плугове, в земите около Вале дел Соле жътвата тепърва започваше и навред се виждаха дребни фигури, приведени надолу да подрязват със сърповете си късите пшенични класове.