Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво говорят за нея в Рока Сека? — изрече Мария. — Сякаш всички са ослепели. А тя се разхожда наоколо като някаква принцеса.
— Бог ще я накаже — отсече Джузепина. — Неслучайно я ухапа онази змия.
— Че какво общо има тук змията?
— Е, поне така се говори. Тази сутрин ти тъй рязко отдръпна стола си от нейния, че още малко и щеше да излезеш насред улицата.
Мария глухо промърмори нещо.
— Жал ми е за баща й — сподели тя след кратка пауза — И за Виторио. Расте изоставен като плевел. Да си виждала някога да помага за жътвата като моя Винченцо? Никога. Той и майка му по цял ден уж учат уроците. Някой трябва да пише на бащата на това момче. Мога дори и аз да го сторя.
— Ти по-добре си гледай твоите грижи — сряза я Джузепина.
Двете жени бавно закрачиха към къщите.
— Е — чух аз Мария да казва, след като двете се поотдалечиха и гласовете им започнаха да заглъхват, — по един или друг начин той ще го узнае. Винаги така става.
Шеста глава
Завистта, според дядо ми, беше в основата на всичките беди на селяните. Това бе причината, поради която брат не се погаждаше с брат си, син с баща си, съсед със съседа; ето защо много от някогашните чифлици сега са раздробени, а нивите на селяните са пръснати из цялата околност, често отдалечени на много километри от селото; ето защо земята всяка година им дава толкова слаби реколти, а селяните я ругаят и проклинат като че ли е упорито, инатливо муле.
Някога, разказваше ми дядо, много преди Христос да слезе на земята, цялата територия около Вале дел Соле била едно огромно равно поле, по-скоро една незаселена от хора джунгла, богата и плодородна, като най-старите дървета в нея се извисявали на стотици метри, а реката била широка километър и половина. Накрая един гигант, чието име било Гамбелунг, слязъл до нашия край от далечните северни простори и прочистил земята, като разорал девствената целина с двата си огромни вола. После посадил семената, които донесъл със себе си — хиляди хектари пшеница, хиляди хектари лозя, още хиляди хектари с маслинови дървета, после още хиляди хектари зеленчуци и хиляда хектара пасища за овцете му. Но веднъж през зимата, когато Гамбелунг заспал, надошли вълци и нахълтали в кошарите му, а после се нахвърлили и върху него, та го разкъсали на парчета.
Главата му паднала в реката и течението я отнесло в морето, а всичките му крайници били разпилени по цялата околност.
През пролетта обаче се случило нещо странно: пръстите от жестоко изпохапаните ръце на Гамбелунг започнали да растат, като тези от лявата ръка се превърнали в пет жени, а от дясната му ръка — в петима мъже. Щом пораснали, петимата мъже се изпоженили за петте жени и се заели с обработването на земите на Гамбелунг. Но много скоро завистта пуснала корени между тях: този, който имал овце, завиждал на другия, който имал жито, защото имал месо и вълна, но пък нямал хляб. А пък който имал жито, завиждал на този, който имал овце, защото имал хляб, ала нямал месо и вълна. Жените, уверени че другите жени живеят по-охолно, се оплаквали на съпрузите си и ги насърчавали да крадат от хорските хамбари. Не след дълго се стигнало до ожесточени препирни, дрязги, свади и побоища. Шумът и врявата от тези междуособици — понеже те крещели много шумно, стигнали чак до небето.
— Това ли можахте да сторите с толкова богатото наследство, което получихте — рекъл Господ и ги наказал, като направил така, че от земята да се надигнат планини и скали, а почвата станала изтощена и бедна.
Тогава селяните били принудени да измислят нещо, за да се справят с вредите от завистта. Така се стигнало до поделянето на земите, на всеки от хилядите хектари, завещани от Гамбелунг, на пет равни дяла, след което допълнително преразпределили частта на всяка от първите пет двойки, като най-грижливо следели да не би някому да се падне по-лош дял отколкото на другите, дали няма да случи с прекалено камениста земя или с участък, много отдалечен от реката. А когато впоследствие се сдобили с потомци, те още повече раздробили парцелите — тук едно лозе, там едно пасище, като внимавали всички подялби да са справедливи. С течение на годините земята все повече се раздробявала — така се стигнало дотам, че един земеделец да притежава един хектар земя по склоновете на Коле ди Папа, друг парцел по-надалече — чак в Белмонте, трети участък някъде надолу по пътя в Долината на свинете. Понякога се случвало на един стопанин да не му стигне цял ден, за да наобиколя всичките си земи, така че хората често предпочитали, за да си спестят ходенето, да прекарват нощта на открито, като си стоплят малко качамак на огъня и се подслонят за спане в някакъв примитивен заслон.