Войната на Калибан

А после дойде тайното откритие, че Феба, странната луна на Сатурн, е всъщност извънземно оръжие, изстреляно към Земята, когато животът на нея е бил кажи-речи само една интересна идея, увита в двоен липиден слой. Как можеше след това нещо да остане същото?

И все пак бе останало. Вярно, че Земята и Марс още не бяха сигурни дали са неизменни съюзници или смъртни врагове. Вярно, че СВП, тази Хизбула на вакуума, бе на път да се превърне в истинска политическа сила на външните планети. Вярно, че нещото, което бе предназначено да измени примитивната земна биосфера, вместо това бе отнесено от един отклонен астероид в облаците на Венера и се бе заело да прави там неизвестно какво.

Но въпреки това пролетта идваше. Мандатите се сменяха. Вечерницата още озаряваше индиговите небеса, по-ярка и от най-големите земни градове.

В други дни Авасарала намираше това за окуражаващо.

— Господин Еринрайт — каза Сьорен.

Авасарала се обърна към мъртвия екран на стената и той оживя. Садавир Еринрайт бе по-тъмнокож и от нея, със закръглено и меко лице. То би било съвсем на място във всяко кътче на Пенджаб, но гласът му притежаваше хладното и аналитично британско веселие. Носеше тъмен костюм и модна тясна вратовръзка. Където и да се намираше, зад него грееше ярка дневна светлина. Картината постоянно трепкаше в опит да балансира светлото и тъмното, и той изглеждаше ту като сянка в правителствен офис, ту като човек в ореол от светлина.

— Надявам се, че събранието е минало добре?

— Да — потвърди тя. — Срещата с Марс ще се състои. В момента уточняват мерките за сигурност.

— Всички ли бяха на това мнение?

— След като им казах, че са, да. Марсианците пращат най-добрите си хора на среща с представители на Обединените нации, за да поднесат лично извиненията си и да обсъдят как отношенията между двете планети да бъдат нормализирани и Ганимед да се върне към дъра-дъра-дъра. Нали?

Еринрайт се почеса по брадичката.

— Не съм сигурен, че колегите ни на Марс гледат на нещата по този начин — подхвърли той.

— Тогава могат да протестират. Ще си разменим остри прессъобщения и до последната минута ще заплашваме да отменим срещата. Драмата е чудесно нещо. Дори повече от чудесно — разсейващо. Само не позволявай на празноглавеца да говори за Венера или Ерос.

Трепването му беше почти недоловимо.

— Моля те, може ли да не наричаме генералния секретар „празноглавец“?

— Защо не? Той знае, че го наричам така. Казвам му го в лицето и той няма нищо против.