Обещанието на краля вещер

Джарлаксъл се протегна към джуджето и направи жест с ръка сякаш вади монета иззад ухото на дребосъка. Това предизвика моментно объркване, в което и четиримата наблюдатели импулсивно посегнаха към кесиите си, но бързо бе заменено с гръмогласен смях, а по-младият от мъжете потупа джуджето по тила.

Веселието и вниманието на Ентрери бяха отклонени, когато гръмотевичният звук от копита накара всички да се обърнат на север.

Дребен, но силен черен кон препусна покрай палатките, а по хълбоците и гърдите му имаше закачена сребърна броня. Ездачът му също носеше подобни доспехи от сребърни плочи, украсени с извити резби и фини шарки. Рицарят носеше огромен шлем с плоско теме, украсен с червено перо от лявата страна. Когато конят премина покрай Ентрери, той забеляза добре украсената бойна брадва, закачена отстрани на дебелото, здраво седло.

Конят спря точно пред Джарлаксъл и четиримата му другари и с едно плавно движение ездачът се плъзна от седлото и застана очи в очи с мрачния елф.

Ентрери забърза напред в очакване на неприятности.

Зачуди се дали новодошлият, висок, но слаб, има елфическа кръв, но когато шлемът бе свален и порой от гъста огненочервена коса се спусна по гърба й, Ентрери разбра истината.

Ускори темпото си и се приближи достатъчно, че да чува разговора и да може да огледа лицето й по-добре.

Това, което видя, го заинтригува. С луничките и трапчинките, лицето на рицарката се сблъскваше с премяната й, защото сякаш не пасваше на облеклото на войн.

По стойката й и начина, по който бе яздила и след това слязла от седлото, Ентрери виждаше, че е опитна и корава — когато е нужно, осъзна внезапно. Но тези черти му казваха, че има и друга нейна страна, страна, която би му било интересно да изследва.

Убиецът се спря изведнъж и обмисли собствените си мисли, изненадан от интереса си.

— Значи слуховете са верни — каза жената, и той бе достатъчно близо, че да я чуе. — Мрачен елф.

— Славата ми се носи и ме изпреварва — отвърна Джарлаксъл. Отправи й една от обезоръжаващите си усмивки и се поклони по своя си начин. — Джарлаксъл на вашите услуги, милейди.

— Славата ти? — подигра се жената. — Не, тъмнокожи. Стотици шепоти говорят за теб, слухове за подлите дела, които можем да очакваме, със сигурност, но нищо за славата ти.

— Разбирам. И вие сте дошли да потвърдите тази репутация?

— Да видя мрачен елф в редиците ни — отвърна жената. — Никога не съм виждала създание като теб.

— И имам ли одобрението ви?

Жената присви очи и бавно започна да обикаля елфа.

— Расата ви извиква образи на жестокост и все пак ти изглеждаш крехък. Казвали са ми, че трябва да съм нащрек — дори ужасена — и все пак ми е трудно да се впечатля особено от ръста и не особено внушителната ти стойка.