Диамантен меч, дървен меч [bg]

Ръката ми като че ли по навик, по собствена притъпена воля пише по чистия жълтеникав лист фин пергамент. Без оглед на всичко, което ме разтърсва - ехото на външните събития - аз продължавам летописите си. Моята хроника. Не е ли безсмислено?

Не, не е. Вярвам, че някой ден ще се намери достатъчно мъдър маг, който да разчете и преведе езика, на който пиша. Този език е звучал сред стените на Замъка на Всички Древни дълго преди твърдината да падне. На този упорит и любознателен човек ще са му от полза моите бележки. Историята наистина е поучителна - за това как светът внезапно се е оказал на ръба на собственото си унищожение. И то не защото се е появил пореден Тъмен властелин, полудял от жажда за власт и стремеж да разруши небесата и земята. Не, уви. Не е толкова просто. Заплахата възникна от нищото, от стечение на множество обстоятелства, от преплитане на множество взаимодействащи Сили.

Козокраката твар, с която се бях сблъскал в подземията на Хребета на Скелетите, се оказа далеч не единственият неприятен гост в пределите на нашия свят. Довтасаха и други. Сякаш мухи, привлечени от смрад на гниещо месо - плътта на тази реалност -множество твари се събират край агонизиращия Мелиин, за да се насладят и наситят от еманацията на човешките страдания и смърт. Такъв начин на хранене не е чудат, необичаен или странен -присъщ е на какви ли не същества от демоничните бездни.

Чудатото, необичайното и странното в случая е фактът, че не разбирам откъде са се появили тези изчадия. Не проумявам също така и какво всъщност желаят. Какво?

Обликът им на "сатири" е само маска. Очаквах нещо от този род. Ала се оказах неподготвен, дори не предполагах, че истинската им природа ще е толкова отвратителна за моето, не много по-инакво от човешкото, възприемане на нещата.

Наблюдавах тези твари. Видях ги как действат. И видяното, разкрилото се пред мен едва ли е повод за радост и задоволство. Станах неволен свидетел на това как половин дузина подобни същества плениха вълшебница, на която по всичко личи, че е пришълка от Долината. И тъй като познавам възможностите на родените в този малък свят, който е сред и извън повечето реалности, не мога да не се изпълня с безпокойство. Агресорите са повече от сериозни противници.

Но това не е всичко. Тварите от тъмнината в края на краишата поне засега се спотайваха, предпочитаха да действат с чужди ръце, но пък вторият полюс на Силата... Тревожно.

Помня как се случи. Малко преди това бях почувствал умора. Заспах. В съня ми нахлу яростно пеене на десетки хиляди гърла, облаците се пръскаха, през останките им шуртяха неистови и гневни лъчи светлина. И видението ме подсети за моето минало... същото минало, което искрено, от все сърце желая да забравя завинаги.