За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ясно е, че тези защитници на обществените интереси са просъществували до края на втората династия, както кралските пратеници в провинциите; и са изчезнали, защото след това не е имало вече нито общ закон, нито обща хазна; че не е имало вече графове в провинциите, които да поддържат съдилищата, и следователно не е имало тоя вид чиновници, чието главно предназначение е било да поддържат авторитета на графа.
Обичаят за дуела, получил по-широко приложение при втората династия, не е допускал институцията на публичните обвинители. Затова Бутийе, когато в своята «Summa ruralis» говори за съдебните чиновници, споменава само за «байите», т. е. хората на феодалите и сержантите. За начина на съдебното дирене в тия времена четете Постановленията и Боманоар.
В законите на Яков II, крал на Майорка, аз намирам за пръв път длъжността кралски прокурор с функции, каквито изпълняват днешните наши прокурори. Очевидно те се появили едва след като са се променили съдебните форми у нас.
Глава XXXVII
Как Постановленията на Свети Людовик са излезли от употреба
Да се родят, да остареят и да умрат в един твърде кратък период — такава е била съдбата на тия Постановления.
По този повод аз ще направя някои бележки. Кодексът, познат у нас под названието «Постановления на Свети Людовик», никога не е бил предназначен да служи на законите на цялото кралство, макар за това да се говори в предговора към него. Тази компилация е един общ кодекс, съдържащ в себе си постановки по всички граждански дела — разпоредби за прехвърляне на имоти по завещания и дарения; за зестра и преимущества на жените; за облаги и прерогативи на феодите; за спазване на обществения ред и т. н. Но да се дава всеобща сила на гражданските закони в едно време, когато всеки град или село е имало свои обичаи, е означавало да се отхвърлят всички частни закони, по които хората са живеели във всяко кътче на кралството. Да се създаде един общ обичай от всички частни обичаи би било нещо необмислено даже и в наше време, когато господарите се радват на всеобщо подчинение. Защото е вярно, че не трябва да се правят промени, когато неудобствата са толкова, колкото и изгодите, и още по-вярно — че такива промени не трябва да се правят, когато изгодите са нищожни, а неудобствата огромни. Така че ако вземем пред вид състоянието на държавата тогава, когато всеки е бил опиянен от идеята за собствен суверенитет и сила, ние трябва да се съгласим, че цялостното изменение на приетите закони и обичаи е нещо, което не би могло да се роди в главата на управляващите.
Това, което току-що казах, доказва, че кодексът на постановките не е бил утвърден в парламента на бароните и съдиите на кралството, както се казва в един ръкопис на амиенското кметство, цитиран от г. Дюканж. От други ръкописи се вижда, че този кодекс е бил издаден от Свети Людовик в 1270 г., преди той да замине за Тунис; но това не е вярно, защото Свети Людовик се отправя за Тунис през 1269 г., както отбелязва г. Дюканж, откъдето последният прави заключение, че кодексът бил публикуван в негово отсъствие. Как Свети Людовик би могъл да избере такова време за своето отсъствие, което би могло да посее семената на раздора и дори да предизвика не промени, а революции? Такова мероприятие се е нуждаело повече от всичко друго от непосредствен надзор на краля; и в никакъв случай то не е било работа на слабо регентство, съставено даже от сеньори, които не са били заинтересовани от неговия успех. Това са били сеньорите: Матийо, абат на Сен Дьони, и Симон дьо Клермон, граф Дьо Нел; и при случай на смърт — Филип, епископ на Еврьо, и Жан, граф Дьо Понтийо. Ние видяхме по-горе, че граф Дьо Понтийо се е противопоставил на новото съдопроизводство в своята сеньория.
Аз казах, на трето място, че има голяма вероятност дошлият до нас кодекс да е съвършено различен от Постановленията на Свети Людовик по реда на съдопроизводството. Тоя кодекс цитира Постановленията; следователно той е съчинен за Постановленията, а не представлява самите Постановления. Освен това Боманоар, който често се позовава на Постановленията на Свети Людовик, цитира само частните постановления на тоя господар, а не компилацията от постановления. Дефонтен, който е писал по негово време, говори за два първи случая на приложение на Постановленията в съдопроизводството като за нещо отминало. Следователно Постановленията на Свети Людовик са предшествували компилацията, за която говоря; и ако се обърне внимание на погрешното предисловие, поместено от някакъв невежа в началото на това произведение, ще се види, че то би могло да се появи само в последните години от живота на Свети Людовик или даже след смъртта му.