Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
10.
Радослав въртеше глава, виреше нос над водата и се потупваше по ушите.
— Главата ми сякаш е куха — сподели той шепнешком на Иван.
Змеят завърши пълен панорамен оглед и извърна втренчени очи към него. Секунда още взорът му остана пронизващ и студен, но в следващата отново бе поносим и мек.
— Не се оплаквай — каза той с нормален глас.
Метна къс телепатичен импулс към събрата си, за което Радослав можа само да се досети.
Очите му свикваха с тъмнината. Навред имаше само море, съвсем леко, някак декоративно надиплено. И звезди.
Уплаха нахлу в сърцето му.
Божичко! Слънчо Райко! Нима още се климбуцам нейде между Ахтопол и Варвара и още не съм стигнал до кладенеца-Проход?!
— Радо, гмуркаме се. Готов ли си?
Гласът на змея, който се казваше Иван, отрезви младия мъж.
О, не, всичко е наред. Вече съм в Долната земя и…
— Готов ли си? Ще се движим на десетина метра дълбочина, пак ще те теглим, не бой се.
— А… как ще дишам?
— Ще видиш. Така, тапи в ушите, превръзка на носа и устата…
— Готов съм.
Не беше сигурен.
— Като си готов, как приказваш? Бързо си запушвай сополника и плямпалото! Да побързаме. Алванд вече се е гмурнал.
Дичо захапа восъчната превръзка, хлопна забралото и последва Иван-Крилан. Обгърна го мрак. А после солената студена вода нахлу в шлема…
Не издържа и изплува, за да поеме въздух. Панически задраска и засмъква шлема си, който му пречеше да диша, когато една змейска опашка се омота около глезена и го дръпна под водата. Радослав отчаяно зарита. В ушите му забълбука, а смешно вибриращ глух гласец зашумоли през тапите, сякаш под черепа му:
— Стига лигавщини, Радо! Сложи си маската, че без да искаш, по навик пак ще вдъхнеш вода, само ще се забавим.
Той се овладя и заплува слепешката, напънал се да не мисли за въздух. Змейска лапа приятелски го обърна в правилната посока.
— Кротко, кротко, сега ще ти мине, сега…
Наистина, сякаш след мъчителен стомашен спазъм, облекчението дойде. Приятен сърбеж, стотици тънки иглички го забоцкаха там, където вместо човешка кожа носеше люспите на любимата си.
И престана да се задушава, спря хълцането. Белите дробове не работеха, но липса на кислород никак не се усещаше. Абсорбираше нужния му живителен газ направо от морската стихия.
След още две-три минути се отпусна напълно. И разбра, че да бъдеш риба или земноводно било ужасно хубаво. Очарованието на това състояние го завладя. Съжали, че няма какво да види — само проблясъци на светещ планктон около телата на змейовете и покрай собствените си ръце.
Малчуганът в него се зарадва и шарканите го почувстваха.
Ох, дечко…
Това бе Иван. Откъм Алванд долетя само една телепатична усмивка, подправена с деликатно подсещане да внимава да не издаде ятото.
Дичо с неохота потисна изблика си.
Плуваха дълго. Понякога покрай тях преминаваха неразбираеми сенки, веднъж Алванд нареди да спрат. Радослав чу цвърчене почти на тавана на слуха си. Вероятно бяха делфини.
Алванд съобщи, че питомците на Морския народ са имали сблъсък на седемнайсет прелета на изток с „поробени“ ловни акули, но в района било чисто.
> Радослав, ако срещнем направлявани от атълани хищни риби, ще сме принудени със събрата Крилан да ги убием отдалеч със… събрате, обясни ти, не знам кои думи побратимът ни ще разбере.
— Хиперзвуков лъч, Радо. Механичен аналог на лазера. Под вода ще е още по-разрушителен заради по-плътната от въздуха среда. Бъди готов, разсейките и ехото на лъча може да са болезнени за теб. Внимавай да ни се прехапеш езика или да се изпуснеш.
Бррр…
Няма ли да се издадем с хиперзвук? — попита Радослав, мислейки възможно най-тихо.
Той неволно се запита къде ли Алванд крие звуковото оръжие.
— В гърлото си — небрежно отвърна Крилан на уж незададения въпрос. — Колкото до засичането — зависи. Ако подводница на атъланите се случи точно на линията на поразяване, или ако улучим хидрофони на врага…
> Морските братя са повредили водните уши на атъланите.
— Значи, остава само заблудена подводница. Аз не чувам такава.
> Нито аз. И морските братя не знаеха да има наоколо гмуркащи се лодки. Казаха, че врагът и без това е останал почти без морски бойни съдове почти по целия Архипелаг… вестите в океана се предават бързо, Радослав.
Нищо не питах!
> Умът и сърцето ти са отворени към нас. Затова чуваме даже онова, което не мислиш на нас…
Радослав си даде сметка, че е уплашен и изцяло разчита на шарканите.