Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Той се усмихна. Вдъхновението за стихове често се явяваше с големи прекъсвания, досущ гадже на войнишко свиждане. Винаги се радваше на тези моменти. Когато напишеше сполучлив стих, настъпваше едно успокоение, мъчно изразимо за невкусил това чувство човек, една ведрина, дори малко умора.
Радослав заповтаря наум добре прилегналите думи, за да ги научи наизуст. Почти никога не помнеше стихотворенията си, бе свикнал да ги записва, но тук нямаше с какво…
След няколко минути той усети, че стихът се разпада в паметта, и се затюхка.
Алванд бе буден и се взираше в неспиращите звезди.
— Нещо не е наред ли?
> Не знам. Нищо. Сънувах. Нещо сред звездите…
Идеята пламна като свръхнова. Този стих трябваше да се съхрани! Нямаше хартия, нямаше молив. Но имаше под ръка супердиктофон, при това по-надежден от магнитен запис — змейска памет.
— Алванд, ще запомниш ли няколко изречения на моя език? Не ми се ще да будя Крилан, а пък не бива да ги забравя. Звук по звук.
> Да запомня поредица думи? Толкова ли е слаба човешката памет?
— Да, че и по-зле. А сега чуй и запомни. Веднага щом намеря нещо за писане, ще разтоваря важната ти глава от недостойното бреме на човешките думи. А дотогава ще ги изтърпиш. Дребна услуга. Ако не си съгласен, кучета те яли, ще разбутам Иван.
> Казвай — прекъсна го Алванд — Дано не е дълго.
— Няма да се похабиш. Дума дупка не прави. Така. Слушай. Готов. Иии…
Съзвездие Дракон
— Запомни ли?
> … Да…
— Сигурно? Да не те карам да го повтаряш!
Алванд мълчеше. Очите му бяха станали някак по-кръгли.
— Ей, къде си, командире? Ало…
> Ти си Поет.
В първия момент Радослав си отбеляза само това, че не последва обръщението „човеко“, което от пастта на дракона звучеше разяждащо обидно. Нито хладно изреченото му име, което Алванд сякаш четеше от мръсен вестник.
— Е… пописвам малко — скромно отвърна Дичо.
> Поетът е по-висш и издигнат от Воина, защото Твори… — промълви Алванд. — Поетът е стратег при война и Съзидател в мирно време. Понякога е по-напред в Пътя си от по-старшите възрасти да осъществи своята Съдба и да помогне на другите да го достигнат, без да се намесва в живота им… Малцина шаркани дорастват до Поети. Обикновено прескачаме този етап, това състояние е за единици, за Надарените, докоснати от Слънцето, както никой друг сред ятата и рояците. Поетите от нас са били богове в много светове и реалности.
— Виж ти… — стъписа се „хлапакът“ Радослав.
Водачът на ятото отклони поглед от голото космическо небе, твърде шеметно навярно и за него. Каза тихо, едва чуто:
> Почивай, Радослав. Предстои ни да изпием много умора.
Неочаквано за себе си и дори с желание Дичо се съгласи.
Затвори очи и зачака сънят да дойде. Изведнъж се сети, че е необходимо да уточни нещо:
— Алванд, Полярната звезда на Кашеп е Вега… Изда Стож на граморски. Аз говоря за Земната Полярна. Тя е точно на върха на крилото. Понеже Малката мечка си е направо измислено съзвездие, трябва да е част от Дракона…
> Досетих се… Радослав, кажи ми пак тази Песен.
— Ъ… Ти какво, да не я забрави!?
> Не. Просто искам да я чуя отново. Харесва ми.
До следващия етап оставаха две ури.
Радослав заби в скалата поредния клин и кимна настрани, където усещаше присъствието на Крилан. Обгръщаше ги пълен мрак — планетоидът бе потънал в сянката на планетата, наближавайки онази точка от космическия си бяг по затворена орбитална крива, която вече почти докосваше външния край на кашепската атмосфера. Дичо избягваше да гледа наоколо, защото въртележката на пространството стопяваше куража му, караше го да се притиска към повърхността, разтърсван от страх. Все пак успя да зърне тъмната маса на Кашеп, смазващо огромна, кошмарно близка и невероятно бързо пресичаща звездната пропаст на космоса. По нощния лик на другореалностната Земя святкаха метеорни драскотини.
За щастие Радо имаше достатъчно работа, която да ангажира цялото му внимание и физически сили. Крилан почувства, че младият мъж е готов, и телекинетично освободи горния край на въжето. Дичо започна бързо да го навива. Бе ледено-изгарящо от няколкото минути престой извън въздушния му мехур.