Друговремец [bg]

Джени шеташе насам-натам и наглеждаше приготовленията. Спря се за миг и свали поглед към Мърто.

- Не се стеснявай, друже - заяви. - В кошарата имаме още един нерез, все пак.

- Свидят ти се няколко хапки за роднина ли? - попита я той, без да спира да дъвче.

- На мен? - Джени застана с ръце на хълбоците. - Божке, не! А и си изял само четири порции. Госпожо Круук - обърна се тя към излизащата домакинка, - когато приключите с питите, направете купа каша на умиращия от глад. Не искаме да припадне от глад, като стане.

Когато ме видя на прага, Мърто се задави с шунката си.

- Мммпхпм - изфъфли, вместо да ме поздрави, след като Джени го потупа здравичката по гърба.

- И аз се радвам да те видя - отвърнах и седнах срещу него. - Благодаря, между другото.

- Мммпхмп? - Този път въпросът бе сподавен от половин питка, намазана с мед.

- Че си ми взел нещата от замъка.

- Мммп. - Махна небрежно с ръка, жест, който завърши с посягане към маслото.

- Донесох ти и някакви стрити треви и тем подобни - каза и кимна към прозореца. - На двора, в дисагите ми.

- Донесъл си ми кутията с лекарствата? Прекрасно! - Бях очарована. Някои от растенията бяха много редки и трудно ги бях открила и приготвила. - Но как си успял? Надявам се, че не си срещнал трудности.

След като се възстанових от ужасите на процеса, често се питах как обитателите на Леох са приели всичко.

- А, нямах проблеми. - Отхапа още веднъж смело, но изчака бавно и славно да преглътне, преди да продължи: - Госпожа Фиц ги беше прибрала и вече беше опаковала всичко. Отидох най-напред при нея, защото не бях сигурен как ще ме посрещнат.

- Много разумно. Госпожа Фиц едва ли би вдигнала тревога, когато те види - съгласих се. Питите димяха леко в хладния въздух и ухаеха райски. Посегнах към една от тях и гривните потракаха на китката ми. Видях, че Мърто ги гледа, и ги нагласих, така че да види и гравираното сребро.

- Не са ли прекрасни? - попитах. - Джени каза, че са били на майка й.

Мърто сведе очи към купата с каша, която госпожа Круук безцеремонно бе набутала под носа му.

- Отиват ти - смотолеви. След това ненадейно се върна към предишната тема: - Не, не би вдигнала аларма. С Глена Фицгибънс се знаем отдавна.

- О, изгубена любов? - подкачих го, представяйки си колоритната гледка: Мърто в обятията на пищната госпожа Фиц.

Мърто вдигна студен поглед от кашата си.

- Не беше, ще съм ти благодарен да говориш прилично за дамата. Съпругът й беше брат на майка ми. И си беше изкарала акъла заради теб, да знаеш.

Сведох поглед и посегнах към меда, за да скрия смущението си. Каменната делва бе предварително затоплена във вода, за да се втечни медът, и бе приятна на пипане.

- Съжалявам - рекох и посипах малко мед върху питата си, като внимавах да не го разлея. -Чудех се какво си е помислила, когато... когато аз...