Друговремец [bg]

Накрая явно никой не надделял. Нед Гауън, с дарбата си на адвокат, намерил безопасен път между двамата и предложил да отиде на процеса, не като представител на главатаря, а като независим адвокат.

- А тя мислеше ли, че може да съм вещица? - попитах.

Мърто изсумтя.

- И досега не съм виждал възрастна жена да вярва във вещици, нито пък млада, да ти кажа. Мъжете си въобразяват всички тия неща, а всъщност сте си просто такива същества по природа.

- Започвам да разбирам защо никога не си се женил - рекох.

- Така ли било? - Рязко избута стола си назад и се надигна, като хвърли карираната наметка на раменете си. - Тръгвам си. Предай поздрави на земевладелеца - каза на Джени, която се беше появила от антрето, където посрещаше арендаторите. - Не се съмнявам, че му пуши главата.

Джени му подаде голяма платнена торба, привързана отгоре. Очевидно съдържаше провизии като за цяла седмица.

- Нещо за хапване на връщане - рече и му се усмихна с дълбоките си трапчинки. - Може да ти стигне, додето превалиш близкия хълм.

- Да - отвърна той, - ако ли не, ще видите гарваните да кълват пресъхналия ми труп.

- Сякаш ще има какво да кълват - отвърна му цинично, оглеждайки кокалестото му тяло. -Виждала съм по-дебели метли.

Киселото лице на Мърто не промени изражението си, но в очите му сякаш проблесна искрица.

- А, така ли? Ами, ще ти кажа, моме... - Те и разговорът им продължиха надолу по коридора и след миг се сляха с екота от антрето.

Поседях още малко, прокарвайки лениво пръсти по гривните на Елън Макензи. Когато някъде далеч се тръшна врата, се отърсих от унеса и се изправих, за да заема позицията си на господарката на Лалиброх.

Макар и обикновено имението да бе активно, в този ден направо гъмжеше. Арендатори идваха и си отиваха цял ден. Мнозина идваха колкото да си платят наемите - някои стояха по цял ден, шляеха се из имението, посещаваха приятели и се освежаваха във всекидневната. Джени цъфтеше в синята си коприна и заедно с госпожа Круук, спретната в бял лен, прехвърчаше между кухнята и всекидневната, наглеждайки двете слугини, които се превиваха под подносите с разнообразни сладкиши.

Джейми ме представи церемониално на арендаторите в трапезарията, след което се скри с Иън в кабинета си, за да приема хората един по един, да се съветва с тях за нуждите на пролетната сеитба, да разговоря за продажбите на вълна и зърно, както и да отбелязва дейността на имението и да подрежда нещата за следващите три месеца.

Аз се помотвах, разменях по някоя дума с гостите, помагах за закуските, когато имаше нужда, а понякога просто отстъпвах на заден план и наблюдавах случващото се.

Спомних си обещанието на Джейми към старицата край воденичния вир и любопитно чаках да се появи Роналд Макнаб.