За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXXVI
За държавния обвинител
Тъй като по салическите и рипуарските закони, а също и по други варварски закони престъпленията са се наказвали с парични глоби, у тези народи не е имало, както сега у нас, държавен орган, който да преследва тия престъпления. Наистина тогава всичко се е свеждало до възстановяване на щетите; всеки иск е бил, така да се каже, граждански и всяко частно лице е можело да го предяви. От друга страна, и римското право в преследването на престъпленията се е придържало към народностните форми, които не можели да се съгласуват с длъжността на държавния обвинител.
Обичаят за съдебните дуели не по-малко е противоречал на тази представа; защото кой би се съгласил да поеме ролята на държавен обвинител и да се бори за всичко против всички?
Аз намирам в един сборник от формули, които Муратори е включил в «Лангобардски закони», че по време на втората династия е имало защитник на обществените интереси. Но е достатъчно да се прочете тоя сборник, за да се види, че има съвършена разлика между тия чиновници тогава и това, което ние днес наричаме обвинителна власт, т. е. генерални прокурори и прокурори на краля или сеньорите. Първите са били по-скоро обществени органи за политическа и семейна, отколкото за гражданска охрана. В същност ние не виждаме в тия формули, че на този защитник се е възлагало да преследва престъпленията и да се намесва в дела, отнасящи се до непълнолетни, до църковни въпроси или до определяне състоянието на лицата.
Аз казах, че учредяването на длъжността държавен обвинител е било в противоречие с обичая за съдебния дуел. И все пак аз намирам в една от тия формули защитник на обществените интереси, на когото се дава свобода да излиза на съдебен дуел. Г. Муратори я е поместил веднага след указа на Анри I, за когото тя е била съставена. В този указ се казва, че «ако някой убие баща си, брат си, племенника си или някой друг от своите роднини, той се лишава от тяхното наследство, което минава у други роднини, а новото наследство става собственост на хазната». И в такъв именно иск за наследство от страна на хазната се давало на защитника на обществените интереси свободата да участвува в дуел; този случай е влизал в общото правило.
Ние виждаме в тия формули, че защитникът на обществените интереси действува против този, който, приел крадеца, не го отвежда при графа, който е предизвикал негодувание или е събрал тълпа срещу графа; който е спасил живота на човека, когото графът е предал на смърт; против повереника на църквата, от когото графът е поискал да предаде крадеца, а той не се е подчинил; против този, който е издал царска тайна на чужденци; против този, който с оръжие в ръка е преследвал пратеника на императора; против този, който е пренебрегнал писмените разпореждания на императора; такъв човек бивал подлаган на преследване от страна на императорския повереник или на самия император; против този, който е отказал да приеме монетата на господаря; и най-сетне тоя защитник на обществените интереси е изисквал да бъдат предадени нещата, които законът е присъждал на хазната.
Но ние не виждаме в делата за преследване на престъпленията защитника на обществените интереси, даже и в такива случаи, когато става дума за дуели, за пожари, за убийство на съдията на трибунала, за състоянието на лицата, за свободата и за зависимостта.
Тези формули са съставени не само за законите на лангобардите, но и за прикрепените към тях капитуларии; затова не трябва да има никакво съмнение, че по тази материя те ни дават цялата практика по времето на втората династия.