Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Сигурно — съгласи се Даш. — Но на татко му тежи. Теб те нямаше през по-голямата част от зимата и малкото пъти, когато се позадържа тук, все го заварваше зает.
— Дядо и баба ли? — попита Джими.
— Да — каза Даш. — Когато останем насаме и мисли, че не го забелязвам, потъва в скръб. Знае, че не можеше да направи нищо, но му кипи отвътре. Дано да живне, като дойде пролетта и почнем кампанията, но напоследък като че ли пие повече отпреди и е някак унесен.
Джими не отвърна нищо. Даш го погледна и видя, че брадичката му е клюмнала на гърдите, а очите му трепкат, сякаш се насилва да остане буден. Стана тихо и пристъпи към вратата. Изгледа продължително брат си и за миг долови в чертите му ехото от баба им, светлата кожа и русата почти до бяло коса. Щом усети сълзите, сбрали се неканени в очите му, Даш бързо излезе и притвори вратата. Промълви тиха молитва на благодарност към Рутия, богинята на късмета, че брат му се бе върнал здрав и читав.
— Ерик!
Даш се обърна, видя забързаната по коридора Розалин и се дръпна да направи път на младата жена. Знаеше, че понякога тя се чувства много потисната от това, че е майка на следващия барон — беше родила Герд след насилието на брата на Ерик по баща — а Ерик бе най-близкият й приятел. Бяха израснали като брат и сестра и Ерик беше първият човек, към когото тя се обръщаше в мигове на отчаяние. Даш загледа как тя спря пред вратата на капитана и започна да чука.
Ерик отвори и попита:
— Какво е станало?
Даш се поколеба за миг, но спря.
— Баронесата. Не ми дава да изкъпя собствения си син! Поредното нещо, което ми отнема! Моля те, направи нещо!
— Извинете — каза Даш.
Ерик и Розалин се обърнаха към младежа.
— Да? — попита Ерик.
— Колебая се доколко е уместно да се намесвам в случайно подслушан разговор, в който самият аз не участвам, но за да избегнем възможните недоразумения, ще позволите ли да споделя едно наблюдение?
— Какво? — попита Розалин.
— Предвид донякъде… властната й натура, струва ми се, че вдовстващата баронеса всъщност запознава вашия син с естеството на новото му положение.
Розалин поклати неразбиращо глава. Като малка в Рейвънсбърг беше хубаво момиче, но раждането на двете деца, тежкият труд в хлебарницата на съпруга й, както и несгодите от войната преждевременно бяха посребрили косите й и бяха лишили лицето й от онази мекота, която Ерик познаваше. Сега очите й гледаха твърдо и тя недоверчиво чакаше да чуе от Даш още нещо, което ще я отдалечи от сина й.
— Герд сега е барон фон Даркмоор — заговори търпеливо и нравоучително Даш, като се стараеше да го каже възможно по-меко и възпитано. Розалин може да беше необразована жена от простолюдието, но не беше глупава. — През целия му живот оттук нататък много от нещата, които вие сте правили за него, ще се правят от слуги. Ако самата вие бяхте баронеса, никога нямаше да го къпете, нито да му сменяте пелените, може би нямаше и да го кърмите.
— Време е да започне обучението му за барон — продължи Даш и махна с широко с ръка, обгръщайки целия замък. — Това сега е границата на Кралството, докато Западът не бъде възвърнат, и може да продължи да бъде жизненоважно укрепление още години наред, чак докато Герд порасне и стане мъж. Той вече е почти на пет години и скоро повечето му време ще започне да преминава в обкръжението на учители и наставници. Трябва да изучи четмото, писмото, историята на своя народ, ездата, оръжията, дворцовия протокол…
Ерик кимна и сложи ръка на рамото на Розалин.
— Даш е прав. — Младата жена го изгледа с непокорство и Ерик усети как рамото й под дланта му се стяга. Усмихна се. — Но не виждам причина да не си там и да не гледаш как слугите се грижат за него.
Розалин помълча за миг, после кимна и енергично тръгна към сина си, който бе настанен в баронските покои на замъка. Ерик изчака, докато тя се отдалечи, и се обърна към Даш.
— Благодаря ти, че й обясни нещата.
— Колебаех се дали да се намеся в разговора ви, но това си е самата истина.
Ерик гледаше по коридора, макар Розалин вече да беше завила и да се беше скрила от погледа им.
— Толкова много бързи промени. Всички трябва да се приспособяваме.
Даш се окашля.
— Ще повторя… Не бих искал да се натрапвам, капитане, но ако ви е нужно съдействие…
Ерик се усмихна.
— Подозирам, че ще имам нужда от съдействие. И ще разчитам на теб и на брат ти. Ако все още не си чул, и двамата сте назначени под моя команда.
— О? — каза Даш.
— Идеята е на баща ви. Той лично ще участва в предстоящата кампания.
Даш кимна и каза: