Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Даш кимна.
— Като малки в Риланон, двамата с Джими сме виждали принц Арута само няколко пъти; когато бях достатъчно голям, за да мога да го оценя, беше натрупал доста години. Но дори тогава разказите на баща ми и останалите за него ни впечатляваха. — Погледна за миг Ерик и добави: — Смяташ ли, че Патрик го терзае чувството, че Арута е щял някак да удържи града?
— Нещо такова. — Ерик кимна. — Не ми го е казвал. Но въпросът не е само в наранената гордост. Останалото е въпрос на пресметливост. Крондорският залив ще си остане неизползваем години наред. Дори да разполагахме с работна ръка колкото преди войната, с всичките работници, драги и с няколко склонни да помогнат магьосници в добавка, дори тогава щеше да ни трябва цяла година, докато го разчистим, може би и повече. А както са нещата сега, представа нямам дали Крондор изобщо някога отново ще стане онзи пристанищен център, който беше. Но на юг имаме ново пристанище, в залива Шандън — порт Викор, и за да можем да го използваме, трябва да осигурим чист търговски път между него и останалата част от Запада, което означава, че трябва да си осигурим Крондор. Той самият не ни е нужен, но не можем да позволим на генералите на Фадавах да го използват като база за атаки срещу нас. — Той сниши глас, сякаш не искаше да го чуе капризната съдба. — Ако бъдем отрязани от порт Викор, може никога вече да не съединим Източните и Западните владения.
Даш само кимна.
Ерик остави на масата празната си чаша и каза:
— Та за това става дума.
Даш пак само кимна. Ерик стана. Младежът изгледа отдолу снажния, широкоплещест капитан и каза:
— Не съм виждал напоследък доскорошния си работодател. Как е твоят приятел Рупърт?
Ерик се усмихна.
— Ру влачи някаква жалка стока през калта и леда, за да е първият в Даркмоор, осигурил каквото ни трябва. — Засмя се. — Каза ми, че бил най-богатият човек на света, според собствените му сметки, но че не му било останало почти никакво злато, тъй че единствената му надежда да си възстанови богатството било да се погрижи Кралството да оцелее достатъчно, за да му върне дълговете.
— Странна форма на патриотизъм, не мислиш ли?
Ерик се усмихна.
— Ако го познаваше колкото мен, щеше да разбереш, че просто си е такъв. — Замълча малко, сякаш премисляше дали да не пийне още кафе, после погледна с леко съжаление празната чаша и рече:
— Ще взема да ида да видя какво ще иска пак Оуен.
И излезе. Даш помисли върху казаното, после стана да отиде да види как е Джими.
Жрецът тъкмо си тръгваше.
Даш седна до брат си, който бе завит с тежко вълнено одеяло, и каза:
— Много бързо свърши.
— Даде ми да пия нещо, наклепа ми стъпалата с някакво мазило и ми каза да поспя.
— Много ли са зле?
— Щях да си остана без пръсти — каза Джими, — ако не беше той. — И кимна към току-що затворилата се врата.
— Доста мрачна картина описа одеве.
Джими въздъхна.
— Видях места, където хората са драли корите на дърветата, за да си сварят супа.
Даш отпусна гръб на стената.
— Патрик няма да се зарадва много.
— Какво стана тук, докато ме нямаше? — попита Джими и потисна сънената си прозявка.
— Получихме донесения, че на север положението е стабилно, макар че напоследък никой не е виждал онова копеле Дуко.
— Ако Фадавах наистина изпраща Дуко на юг, много трудно ще вземем Крондор.
— Да — съгласи се Даш. — Кеш никак не доволен от онова, което стана в Звезден пристан. Части от гарнизона на Ран и половината кралска гвардия са долу край Ландрет, чакат само повод да тръгнат на юг. Кеш се е оттеглил от Шамата, но са много по-близо, отколкото му харесва на Патрик, и Долината отново е ничия земя. В момента се водят преговори.
— А Изтокът? — попита Джими, този път без да може да прикрие прозявката си.
— Ще разберем чак напролет. Но някои от по-малките кралства може да се поразлудуват. Патрик и кралят размениха писма и останах с впечатлението, че Боррик иска част от армията му да се върне в Изтока преди пролетта.
— Татко какво казва?
— На мен? — попита Даш. Джими кимна.
— Не много — отвърна Даш с усмивка, която напомни на брат му за дядо им, когато беше в по-игриво настроение. — Нали го знаеш, за някои неща не си отваря много устата.
— А мама? — попита Джими.
— Имам чувството, че ще мине много време преди майка да ни дойде на гости. Изглежда, дворцовият живот в Ролдем според нея е за предпочитане пред това да живееш в шатра край развалините на Крондор, та макар да си херцогиня.
Джими притвори очи.
— Двете с леля Полина сега сигурно пазаруват или си гласят тоалетите за някой банкет или танци.