![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Попаднали там, нещастниците можеха да разчитат само на късмета си, защото често магическите им дарби имаха сила само в пределите на родните им светове.
Бе настъпил черният ден, часът на неотложната нужда да употреби това страшно чародейство. И тя го задейства.
В отговор чу яростни викове, слели се в един вопъл на изненада и отчаяние. Сред преследвачите изникнаха от нищото бледо светещи конуси, които засмукаха настъпващите адепти на Арк. Само двамина от цялата глутница успяха да отбият удара на Тави. Останалите изчезнаха навеки. Нямаха шанс да се върнат назад дори и да владееха същото заклинание и да успееха да го употребят от там, където се озовяха - тази магия прехвърляше по-случайно от дузина търкулнати имперски зарове.
Но и двамата, преодолели атаката, хич не бяха за подценяване.
Рижият насилник, подсилен от препълващата го омраза, даже не издигна магощит, той просто премина през светещите стени на конусите-капани сякаш през трънак - право срещу свилата се и притиснала се към близкото дърво Тави.
Вторият се оказа непознат, доста млад и наперен маг, който захвърли аления си плащ и остана по черна кожена куртка, украсена със сребърни шипове и трико за упражнения по фехтовка.
За разлика от червенобрадия, този адепт извади меча си.
Тави хукна да се спасява. Двойката преследвачи бе смъртоносно опасна. Рижият - със своето отчаяние и личен мотив, черноризецът - с хладното си презрение към всичко на този свят. Освен това непознатият притежаваше голям магически талант.
Тави като на длан зърна миналото му - роден сред сиромаси, познал мизерия и глад, случаен маг забелязал в тълпата простолюдие момчето с дарби за вълшебник. После -обучение, тренировки, всичко това оцветено във високомерие, пречупено през убеждението на издигналия се от черните съсловия младеж, че той е по-различен от останалите, че ги превъзхожда, че по-долу от него стоят даже благородниците, че му е отредена славна съдба. Такъв не се помайва, а грабва късмета за опашката и го изстисква докрай, като при това е способен да мине и през трупа на майка си.
Нямаше шанс против такива противници. Не можеше да блокира две магически атаки наведнъж. А ако успееше, черноризецът нямаше да чака, а щеше да я довърши с меча си. Едновременно да се бие с оръжие и магия - не, нямаше да устои...
Тави рязко смени посоката два пъти, преди да се устреми в дебрите на гората, под зашитата на дебелите дънери. Горските исполини не обичаха Седмоцветието. Бяха тромави, реагираха бавно, ала все пак бяха някакви съюзници.
Червенобрадият закрещя нещо мръсно подире й. Тави му беше избягала, точно преди да я замери с прецизно сътворено и балансирано заклинание. Изпод земята изникнаха чифт чудовищни хищни щипки и защракаха в очакване на обещаната плячка.
Това бе бедата и слабостта на всички силни заклинания -бяха привързани към определено място, рече си Тави, която с крайчеца на окото си видя какво се беше получило. Леко хлъцна, когато обаче почувства продължението. Не, тази магия бе по-изтънчена и изпипана, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
Подир щипките на повърхността се измъкна подобно на скорпион чудовище, големи буци пръст падаха от черупката му.
Имаше два чифта щипки освен отровно жило на опашката. Под удържащата формата му обвивка бясно се въртяха стегнати като корабни въжета пламенни струи. Бе дълго около седем стъпки, а жилото и щипките му - по четири.
Ако Тави се беше забавила, никакъв щит нямаш ла я отърве.
Младата жена тичаше като заек, неочаквано сменяйки посоката, за да избегне заклинанието, което очакваше от втория маг. В същото време тя внимателно следеше и най-дребните трепвания в аурата на враговете си, стараейки се предварително да разгадае откъде ще дойде следващата атака. Подире й се беше устремило огненото чудовище, но Тави само го държеше под око -засега изродът не я безпокоеше. Можеше пък да е създадено за примамка, за да я разсее, да не й позволи да реагира на основния удар, който щеше да дойде съвсем изневиделица...
Скорпионът я настигна край лениво ромолящ поток с мочурливи брегове, покрити с повехнали папрати и рухнали гнили дървета. С два скока, използвайки умело падналите дънери, Тави прекоси ручея, като хвърли през рамо заклинание-примамка.
Засилилото се чудовище връхлетя право в капана. Илюзията за твърда почва се разсея и огнения изрод изригна фонтан пара, сблъскал се с враждебна стихия. Тави тържествуващо се озърна, за да види загиващата твар, счепкала се с изтъканото от пара нейно чудовище с лъвска муцуна и орлова човка.