Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Демокрацията, и по – специално Мадисъновата версия на демокрация, залегнала в Конституцията на САЩ, на теория би трябвало да ограничи опасността от установяването на контрол от страна на елита чрез предотвратяване на възникването на доминираща фракция, която да използва политическата си власт за налагане на диктатура. Това се постига чрез разпределяне на властта между различните конкурентни власти и насърчаване на конкуренцията между различни интереси в огромната и многообразна страна. Вместо да се опитва да контролира тези фракции (или както бихме казали днес, икономически групировки), Мадисън е убеден, че техният брой и разнообразие са гаранция за защита на свободата на индивидите. Ако дадена групировка се домогне до прекалено влияние в условията на демокрация и злоупотреби с положението си, застрашените от нея групи биха могли да се организират, за да я неутрализират.
Но макар демократичните механизми да позволяват властта на елитите да бъде контролирана, това рядко се осъществява на практика. Обикновено елитите разполагат с абсолютен достъп до ресурси и информация, които използват в защита на своите интереси. Редовите гласоподаватели няма как да им се разсърдят, че крадат парите им, тъй като не разполагат с информация, че това се случва. Когнитивната ригидност може да възпрепятства и мобилизирането на социалните групи в защита на собствените им интерес. В Съединените щати много избиратели от работническата класа подкрепят кандидати, които обещават да намалят данъците на богатите, независимо че това накърнява собствените им икономически интереси. Правят го с убеждението, че подобни политики ще стимулират икономическия растеж, което в крайна сметка ще облагодетелства и тях, или ще позволят самофинансиране на бюджетния дефицит на държавата. Тази теория се оказва удивително устойчива въпреки всички доказателства, че е несъстоятелна.
Освен това различните групи имат различни възможности да се организират в защита на своите интереси. Производителите на захар и царевица са съсредоточени в определени географски райони и вниманието им е насочено върху цените на техните продукти за разлика от обикновените потребители и данъкоплатци, които са разпръснати из цялата страна и за които цените на тези стоки са малка част от разходите им. Това, както и институционални правила, които често облагодетелстват подобни бизнес интереси (например поради факта, че Флорида и Айова, където се отглеждат захар и царевица, са от т.нар. колебаещи се щати при президентски избори), позволяват на тези групи да оказват силно влияние върху селскостопанската политика. Друг пример са групите на средната класа, които обикновено много по – успешно от бедните защитават своите интереси като намаляването на лихвите по ипотечни кредити. Това значително улеснява защитата на универсални права като социалното и здравното осигуряване с политически средства в сравнение с програми, насочени само към бедните.
В последна сметка либералната демокрация почти винаги се свързва с пазарната икономика, която произвежда победители и губещи и увеличава т.нар. от Джеймс Мадисън „различни и неравни способи за придобиване на собственост“. Този тип икономическо неравенство само по себе си не е нещо лошо, доколкото стимулира иновациите и растежа и когато се случва при условия на сравнително равен достъп до икономическата система. Но се превръща в сериозен проблем, когато икономическите победители се стремят да преобразуват богатството си в непропорционално голямо политическо влияние. Те могат да го постигнат чрез подкупване на законодатели и бюрократи или пък, което е много по – опасно, чрез подмяна на институционалните правила в своя полза, като блокират конкуренция на пазари, които контролират. Държави като Япония, Бразилия и Съединените щати използват опасения по отношение на безопасността и околната среда, за да могат ефективно да защитават своите местни производители. Равнопоставеността все повече е в тяхна изгода.