Политичестки ред и политически упадък [bg]

Насочвайки вниманието си единствено върху САЩ, очевидното необратимо увеличаване на обхвата на управлението през XX в. прикрива значителното влошаване на неговото качество (или това, което наричам „мощта“ на държавата в Глава 2). Това влошаване от своя страна затруднява контролирането на фискалния дефицит. Много е трудно да се реши проблемът с количеството или обхвата, ако не се реши проблемът за качеството или мощта. Казано с по – обикновени думи, американската система за сдържания и противотежести затруднява вземането на решения в сравнение с други демокрации с различни институционални договорености. В миналото това води до забавяне на растежа на американската социална държава. Но тромавият процес значително затруднява и ограничаването на държавата. Извършването на най – важната за всяка политическа система функция на отговорно планиране на бюджета е затруднено, ако тези процеси не бъдат рационализирани по някакъв начин и ако политиките не бъдат провеждани по – ефективно.

Упадъкът на качеството на американското държавно управление се корени във факта, че в някои отношения Съединените щати отново се превръщат в държава на „съдилища и партии“ – съдилищата и законодателните органи все повече узурпират пълномощията на изпълнителната власт, поради което функционирането на правителството става все по – непоследователно и неефективно. Прехвърлянето в сферата на съдебната власт на функции, които в други развити демокрации са прерогатив на административната бюрокрация, води до разрастване на скъпоструващото съдопроизводство, забавяне на процеса на вземане на решения и изключително непоследователно прилагане на законите. Вместо да ограничават държавната власт, съдилищата са се превърнали в алтернативен инструмент за нейното разширяване.

Подобна узурпация съществува и от страна на Конгреса. Влиятелните групи, загубили възможността да корумпират директно законодателната власт и да „подхранват“ клиентелистки мрежи, откриват нови, съвършено законни начини за упражняване на контрол над законодателите. Тези групи упражняват непропорционално за своя социален статус влияние, деформират данъчната система и разходите и повишават общите нива на дефицита благодарение на способността си да манипулират бюджета в своя собствена полза. Те влошават и качеството на публичната администрация в резултат на многото и често противоречиви разпоредби, които принуждават Конгреса да подкрепи. Всичко това води до криза на представителността, тъй като обикновените хора разбират, че тяхното уж демократично правителство не защитава техните интереси, а е заложник на различни сенчести елити. Парадоксът е, че тази криза на представителността възниква отчасти в резултат на реформи, замислени да направят системата по – демократична.

Както узурпацията на пълномощията на изпълнителната власт от съдебната система, така и разрастващата се намеса на влиятелните групи подкопават доверието на гражданите в държавата. Постепенно това недоверие започва да подкопава устоите на държавността, пораждайки все повече изисквания за контрол и ограничаване на правомощията на администрацията, което най – свой ред влошава качеството и ефективността на управлението. Същото това недоверие е причина Конгресът да налага нови и често противоречиви разпореждания на изпълнителната власт, които се оказват трудни, ако не и невъзможни за изпълнение. И двата процеса водят до ограничаване на автономията на бюрокрацията, което на свой ред води до неефективно, ограничавано от безброй правила, непоследователно и невъзприемчиво към иновации управление. Обикновените хора насочват обвиненията си към бюрократите за възникването на всички тези проблеми, сякаш на тях им е приятно, че са принудени да съблюдават толкова много и подробни правила, съдебни решения и предписания, налагани им от съдилищата и законодателните органи, над които не упражняват никакъв контрол. Проблемът на американското държавно управление се корени по – скоро в цялостната система, която предоставя административна власт на съдилищата и политическите партии.

Проблемите на американското държавно управление възникват от структурния дисбаланс между силата и компетентността на държавата, от една страна, и институциите, чието предназначение е да я ограничават, от друга. Накратко, правото и „демокрацията“ далеч превишават капацитета на американската държавност.