![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Един от най – великите повратни моменти в американската история през XX в. е решението на Върховния съд от 1954 г. по делото „Браун срещу Комисията по образованието“, с което се обявява за противоконституционно съдебното решение от XIX в. по делото „Плеси срещу Фъргюсън“, което е в подкрепа на расовата сегрегация. Това решение дава началото на движението за граждански права, което през следващите десет години успява да премахне формалните прегради по пътя към расово равенство и гарантира правата на афроамериканците и другите малцинства. Използването на съдилищата за утвърждаване на новите социални правила става модел за подражание за участниците в много обществени движения от края на XX в. като защитата на околната среда, правата на жените, сигурността на потребителите и еднополовите бракове.
Това забележително събитие е толкова добре познато на американците, че те едва ли осъзнават колко странен е начинът, по който е осъществена тази социална промяна. Инициатор на делото „Браун“ е частната доброволческа Национална асоциация за съдействие на прогреса на цветнокожото население, която завежда дело по групов иск срещу Комисията по образованието на Топика, Канзас, от името на малобройна група чернокожи родители и техните деца. С подобна инициатива би могла да се ангажира само частна организация, тъй като властите в южните щати са контролирани от привърженици на сегрегацията. Националната асоциация за съдействие на прогреса на цветнокожото население многократно обжалва съдебните решения и делото стига до Върховния съд, където неин адвокат е бъдещият съдия на Върховния съд Търгуд Маршал. Една от най – важните промени в американската обществена политика е осъществена не чрез гласуване в Конгреса, който е представител на целия американски народ, а защото частни лица водят дела, за да променят съществуващите правила. Последвалите промени като закона за гражданските права или закона за избирателните права са резултат от действията на Конгреса. Но дори в тези случаи прилагането на националното законодателство се осъществява с решения на съда по инициатива на частни организации, които разполагат с процесуална легитимация да съдят държавата.
Нито една друга либерална демокрация не действа по този начин. През втората половина на XX в. всички европейски държави минават през подобен процес на промени в правния статут на расовите и етническите малцинства, жените и хомосексуалните. Във Великобритания, Франция и Германия обаче тези резултати са постигнати не по съдебен ред, а от съответните министерства на правосъдието с подкрепата на парламентарно мнозинство. Промените в законодателството нерядко са резултат от обществен натиск от страна на социални групи и медии, но ги осъществява самата власт, а не частни организации чрез съдебни процедури.
Корените на този американски подход могат да се открият в историческата последователност на развитие на трите институции. Във Великобритания, Франция и Германия първоначално възниква правото, после модерната държава и едва накрая демокрацията. За разлика от това в модела на развитие на Съединените щати от самото начало е наложена дълбоката традиция на британското Общо право, последвано от демокрацията и едва по – късно от модерната държава. Макар последната от тези институции да е въведена през Прогресивната ера и периода на Новия курс, американската държава винаги е била по – слаба и е разполагала с по – малко възможности, отколкото държавите в Европа и Азия. По – важното е, че още от самото начало американската политическа култура се основава на недоверие към изпълнителната власт, поради което функции, рутинно изпълнявани от административните власти в други страни, в Съединените щати се разпределят между съдилищата и законодателната власт.
По време на Прогресивната ера и периода на Новия курс реформаторите се опитват да изградят административна държава по европейски модел. Това поражда остър конфликт с консервативните съдилища по това време, чиято кулминация са усилията на администрацията на Рузвелт да напълни Върховния съд със свои хора и последвалата бурна реакция, която я принуждава да отстъпи. В средата на миналия век някои по – сервилни съдилища позволяват разрастването на административния апарат. Но американците си остават крайно подозрителни към „голямото правителство“ и новите федерални агенции. Недоверието към властта не е монопол на консерваторите. Мнозина левичари са обезпокоени, че националните институции обслужват могъщи корпоративни интереси, както и от неограничените правомощия на правителството в името на националната сигурност и предпочитат да постигат политическите си цели чрез обществен натиск и по съдебен път.