![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Според Националната комисия за държавната служба от 2003 г.: „Постъпващите на държавна служба често се озовават в лабиринт от правила и норми, които възпрепятстват тяхното личностно развитие и задушават креативността им. Най – добрите са нископлатени, а най – посредствените – високоплатени. „ Управленската работа се основава преди всичко на нравствени мотиви, а не е свързана единствено с материалните интереси, но според същите проучвания много по – вероятно е млади специалисти, които биха желали да служат в полза на обществените интереси, да предпочетат да работят в неправителствения сектор, отколкото в държавната администрация. В едно проучване на въпроса как се справят техните организации с незадоволителното изпълнение на служебните задължения, само 9% от анкетираните отговарят „много добре“, а 67% отговарят „не твърде добре“ или „зле“. Тези тенденции се засилват през първите десетилетия на настоящия век.
Проблемите на Службата но горите са незначителен пример за всеобщия феномен на политическия упадък. С течение на времето политическите институции търпят развитие, но преживяват и политически упадък. Проблемът не намира решение с просперирането и демократизирането на обществата. Всъщност самата демокрация може да е източник на упадъка.
Повечето от най – известните произведения за упадъка на автори като Освалд Шпенглер, Арнолд Тойнби, Пол Кенеди и Джаред Даймънд насочват вниманието си върху упадъка на цели общества и цивилизации. Възможно е съществуването на общи процеси на цивилизационен упадък, но лично аз сериозно се съмнявам, че въз основа на отделните примери би могло да се формулира нещо като универсален закон на социалното поведение. Този тип упадък, който разглеждам, е свързан с функционирането на конкретни институции и би могъл да е или да не е свързан с по – всеобхватни системни или цивилизационни процеси. Възможно е също така дадена институция да претърпи упадък, а другите да запазят своята ефективност.
Самюъл Хънтингтън използва термина „политически упадък“, за да обясни политическата нестабилност в много от новите независими държави след Втората световна война. В резултат на настъпилите внезапни промени традиционните политически системи по целия свят се разпадат. Хънтингтън твърди, че с течение на времето социално – икономическата модернизация води до мобилизирането на нови социални групи, чието политическо участие не може да бъде съгласувано от съществуващите политически институции. По този начин източник на политическия упадък е неспособността на институциите да се приспособят към променящите се обстоятелства, и по – конкретно към възникването на нови социални групи и техните политически изисквания.
Така че политическият упадък в много отношения е необходим за политическото развитие: старото трябва да се разруши, за да даде път на новото. Този преход обаче може да бъде изключително хаотичен и насилствен. Няма гаранции, че с течение на времето политическите институции ще се приспособят към новите условия мирно и ефективно.
Можем да използваме този модел като отправна точка за едно по – широко разбиране на политическия упадък. Според Хънтингтън институциите са „стабилни повтарящи се модели на поведение“, чиято най – важна функция е да благоприятстват извършването на колективни действия. Без ясни и утвърдени правила ще се наложи постоянно да предоговаряме взаимоотношенията си. Съдържанието на тези правила е различно в различните общества и се променя с течение на времето. Самата способност да се формулират правила е генетично заложена в човешкия мозък и се развива в продължение на вековете социален живот.
Хората може да съблюдават институционалните ограничения заради собствените си интереси. Но нашата човешка природа ни предразполага емоционално да съблюдаваме правила и норми независимо от тяхната рационалност. Понякога съблюдаването на правила се обуславя от религиозни убеждения, а в други случаи просто защото са наложени от традициите. Ние инстинктивно сме конформисти и се съобразяваме с поведението на хората около нас като ориентир за собственото ни поведение. Огромната стабилност на съобразеното с нормите поведение позволява изграждането на устойчиви институции, благодарение на които човешките общества постигат нива на социално сътрудничество, непостижими за други животински видове.