Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Проблемите започват, когато първоначалната мисия на Службата е заменена от много, потенциално противоположни пълномощия. Към средата на миналия век нейната дейност се измества от добив на дървен материал към борба с пожарите както по отношение на бюджета, така и на личния състав. Впоследствие обаче борбата с пожарите на свой ред е заменена от дейности, свързани с опазването на околната среда. Предишните дейности не са изоставени и всяка от тях е подкрепяна от външни влиятелни групи и вътрешни фракции: потребители на дървен материал, природозащитници, собственици на жилища, предприемачи, млади хора, които търсят временна работа като пожарникари. Конгресът възстановява прекия си контрол над продажбите на земя, който през 1905 г. Пинчо успява да отмени. Причина не са старите корупционни практики, пример за които е аферата „Балинджър“ през 1908 г., довела до уволнението на Пинчо от президента Тафт, а по – скоро възлагането на законодателни правомощия, които принуждават Службата по горите да преследва различни, често противоположни цели. Така например защитата на собствеността на все по – големия брой собственици на жилища в зони в непосредствена близост до дива природа не позволява прилагането на желаната от природозащитниците политика „нека да гори“. Това, което е полезно за жизнеспособността на горите, е вредно за собствениците на жилища и всяка от страните използва контактите си в Конгреса и съдилищата, за да упражнява натиск върху Службата в полза на собствените си интереси.
Създадената от Пинчо малобройна сплотена агенция, чиито достойнства Хърбърт Кауфман изтъква в „Лесничеят“[82], бавно и постепенно прераства в огромна балканизирана[83] администрация. Тя започва да страда от типичните недостатъци на държавните агенции: нейните служители са по – заинтересовани от защитата на своите бюджети и работни места, отколкото от ефективното изпълнение на служебните задължения. Те се придържат към старите си дейности, независимо че науката и обществото се променят. По примера на Пинчо мнозина служители търсят подкрепата на различни влиятелни групи в защита на своята автономия, но при липсата на ясни и последователни пълномощия в края на краищата Службата става заложник на интересите на своите клиенти.
За съжаление, Службата по горите на САЩ не е изолиран случай на политически упадък. Много са доказателствата, привеждани от специалисти в сферата на държавната администрация, за общо и неотклонно влошаване на американското управление в продължение на последните десетилетия. По думите на Пол Лайт: „Федералното правителство е последното предпочитано място от [млади хора, които искат да] променят нещата“, а според Патриша Инграм и Дейвид Розенблум федералните служби са в процес на „разлагане“ от 70 – те години на миналия век. Този извод подкрепят и докладите на двете комисии „Волкър“ от 1989 и 2003 г.
Много американци смятат, че през последните десетилетия размерът на държавния апарат на САЩ неотклонно се разраства. Това е вярно само отчасти: обхватът от дейности, за които отговаря държавното управление – от ограничаването на детската бедност до борбата с тероризма, – драстично се е разширил. В същия момент броят на държавните служители от края на Втората световна война се запазва приблизително 2 250 000 души, подлагани на периодични съкращения, така че през 2005 г. наброяват около 1, 8 милиона. Разраснали са се редица публични органи, които изпълняват обществени функции извън държавното управление, както и цяла армия от изпълнители, които извършват всевъзможни дейности – от предоставянето на кетъринг услуги до защита на дипломати и поддържане на компютърните системи на Агенцията за национална сигурност.
Бюрокрацията на САЩ се е отклонила в извънредно много отношения от веберианския идеал за енергична и ефективна организация от служители, избрани благодарение на своите способности и познания. Системата е престанала да бъде меритократична. След двете войни в Близкия изток половината от назначените на държавна служба са ветерани, като голяма част от тях са с увреждания. Независимо че причината за това решение на Конгреса е разбираема, повечето корпорации не биха избрали подобен подход за наемане на своя персонал. Изводите от проучванията в областта на федералните служби са силно обезпокоителни. Според Лайт: „Федералните служители са по – мотивирани от своето заплащане, отколкото от мисията, на която са се посветили, заплатите им са много по – ниски от тези в частния и нестопанския сектор, дейността им е затруднена от липсата на ресурси, недоволни са от възнагражденията за добре свършената работа и от липсата на последствия при некачествена работа и нямат доверие на собствените си организации.“