Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Тези развития са причина за възникването на т.нар.. от историка Робърт Кейган „власт на съдилищата“. Юристите винаги са играли прекалено голяма роля в американския обществен живот но тази роля нараства неимоверно по време на бурния период на социални промени през 60 – те и 70 – те години на миналия век. В този момент Конгресът приема над двайсет важни закона, свързани с гражданските права и защитата на околната среда като безопасността на продуктите, премахване на токсичните отпадъци, частните пенсионни фондове и трудовата безопасност и хигиена. Това е колосално разширяване на регулаторните функции на държавата, чиито основи са поставени през Прогресивната ера и периода на Новия курс, промяна, от която американският бизнес и консерваторите непрекъснато се оплакват.
Но това, което прави системата толкова тромава, не са регулациите сами по себе си, а юридическите формалности, чрез които функционира. Конгресът разпорежда създаването на голям брой федерални агенции като Комисията за равни възможности за труд, Агенцията за опазване на околната среда, Управлението за безопасност и хигиена на труда и т.н., но не им делегира ясни пълномощия за създаване на правила и тяхното съблюдаване, с каквито разполагат държавните институции в Европа и Япония. Отговорността за съблюдаването и прилагането на законите е възложена на съдилищата. Конгресът съзнателно насърчава разширяването на съдопроизводството, като увеличава броя на страните, които имат право да водят дела.
Политологът Р. Шеп Мелник описва начина, по който федералните съдилища променят чл. 7 от Закона за гражданските права от 1964 г., „превръщайки един слаб закон, поставящ в центъра на вниманието преднамерената дискриминация, в категорично разпореждане да се търсят компенсации за дискриминация в миналото“. Вместо да предоставят на федералните служители достатъчно пълномощия в сферата на правоприлагането, „главната цел на републиканските сенатори... е приватизирането на функциите на обвинението. Това позволи въпросният чл. 7 да се прилага при частните искове, създавайки механизъм, който с течение на времето стана причина за завеждането на огромно количество частни съдебни искове“. Броят на частните изпълнителни дела нараства от под 100 за година в края на 60 – те до 10 000 през 80 – те и над 22 000 през 90 – те години на миналия век. Разноските за адвокатски услуги нарастват шест пъти през същия период. При това рязко скачат не само преките разходи за съдебни процеси, но и разходите, свързани с мудното съдопроизводство и несигурните резултати от водените дела.
По този начин конфликти, които в Швеция или Япония биха намерили решение в хода на спокойни консултации между заинтересованите страни с посредничеството на администрацията, американската правна система превръща в същински съдебни битки. Това поражда редица неблагоприятни последици за публичната администрация и утвърждава система, която по думите на Шон Фаранг се характеризира с „несигурност, сложни процедури, некомпетентност, неприключване на делата и големи разходи“. Изолирането на администрацията от правоприлагането значително намалява отговорността на системата. В европейската парламентарна система всяко ново правило или разпореждане на бюрокрацията се подлага на щателна проверка и обсъждане и може да бъде променено чрез политически действия на следващите избори. В Съединените щати политиката се прави на парче чрез тясно специализиран и изключително непрозрачен процес от съдии, които често не се избират, а са назначени пожизнено.
Огромните възможности за водене на съдебни дела осигуряват достъп до съдопроизводството, а следователно и власт на редица лишени дотогава от тях групи от населението като афроамериканците. Именно поради тази причина мнозина от прогресивната левица толкова ревностно защитават съдопроизводството и правото на водене на дела. Всичко това обаче е свързано с огромни разходи за сметка на качеството на публичните политики. Кейган посочва примера с драгирането на дъното на пристанището Оукланд. През 70 – те години на миналия век пристанищните власти планират драгиране на дъното, тъй като очакват нов, по – голям клас контейнеровози да влязат в експлоатация. Планът трябва да бъде утвърден от редица държавни институции като инженерните войски на САЩ, Управлението за лов и риболов, Националната служба за морски риболов, Агенцията за защита на околната среда и съответните ведомства на щата Калифорния. Срещу различните алтернативни варианти за местата, където да бъдат изхвърлени токсичните материали от дъното на пристанището, се водят дела и всеки следващ план е свързан с безкрайно протакане и все по – големи разходи. Агенцията за защита на околната среда се оттегля в отбранителна позиция. Окончателният план за пристъпване към драгиране влиза в сила едва през 1994 г., а разходите многократно надхвърлят първоначалните изчисления.