Политичестки ред и политически упадък [bg]

Политологът Р. Шеп Мелник описва начина, по който федералните съдилища променят чл. 7 от Закона за гражданските права от 1964 г., „превръщайки един слаб закон, поставящ в центъра на вниманието преднамерената дискриминация, в категорично разпореждане да се търсят компенсации за дискриминация в миналото“. Вместо да предоставят на федералните служители достатъчно пълномощия в сферата на правоприлагането, „главната цел на републиканските сенатори... е приватизирането на функциите на обвинението. Това позволи въпросният чл. 7 да се прилага при частните искове, създавайки механизъм, който с течение на времето стана причина за завеждането на огромно количество частни съдебни искове“. Броят на частните изпълнителни дела нараства от под 100 за година в края на 60 – те до 10 000 през 80 – те и над 22 000 през 90 – те години на миналия век. Разноските за адвокатски услуги нарастват шест пъти през същия период. При това рязко скачат не само преките разходи за съдебни процеси, но и разходите, свързани с мудното съдопроизводство и несигурните резултати от водените дела.

По този начин конфликти, които в Швеция или Япония биха намерили решение в хода на спокойни консултации между заинтересованите страни с посредничеството на администрацията, американската правна система превръща в същински съдебни битки. Това поражда редица неблагоприятни последици за публичната администрация и утвърждава система, която по думите на Шон Фаранг се характеризира с „несигурност, сложни процедури, некомпетентност, неприключване на делата и големи разходи“. Изолирането на администрацията от правоприлагането значително намалява отговорността на системата. В европейската парламентарна система всяко ново правило или разпореждане на бюрокрацията се подлага на щателна проверка и обсъждане и може да бъде променено чрез политически действия на следващите избори. В Съединените щати политиката се прави на парче чрез тясно специализиран и изключително непрозрачен процес от съдии, които често не се избират, а са назначени пожизнено.

Огромните възможности за водене на съдебни дела осигуряват достъп до съдопроизводството, а следователно и власт на редица лишени дотогава от тях групи от населението като афроамериканците. Именно поради тази причина мнозина от прогресивната левица толкова ревностно защитават съдопроизводството и правото на водене на дела. Всичко това обаче е свързано с огромни разходи за сметка на качеството на публичните политики. Кейган посочва примера с драгирането на дъното на пристанището Оукланд. През 70 – те години на миналия век пристанищните власти планират драгиране на дъното, тъй като очакват нов, по – голям клас контейнеровози да влязат в експлоатация. Планът трябва да бъде утвърден от редица държавни институции като инженерните войски на САЩ, Управлението за лов и риболов, Националната служба за морски риболов, Агенцията за защита на околната среда и съответните ведомства на щата Калифорния. Срещу различните алтернативни варианти за местата, където да бъдат изхвърлени токсичните материали от дъното на пристанището, се водят дела и всеки следващ план е свързан с безкрайно протакане и все по – големи разходи. Агенцията за защита на околната среда се оттегля в отбранителна позиция. Окончателният план за пристъпване към драгиране влиза в сила едва през 1994 г., а разходите многократно надхвърлят първоначалните изчисления.