V. [bg]

— Мога да пусна молба за удължаване на отпуска.

… Или ако те изпратят в Египет или някъде другаде, за мен това ще е без значение. Защото ще се върна в Норфък преди теб и ще те чакам там, на кея. Както всяка друга моряшка жена. Но дотогава никакви целувки. Даже няма да се докосваме.

— Какво ще кажеш ако успея да се измъкна, след малко?

— Вече няма да бъда тук. Нека да стане както искам аз, Робърт. — Колко уморено изглеждаше лицето й на разсеяната бяла светлина от лампите на пасарела. — Така ще бъде по-добре, а и по-правилно. Ти си отплавал седмица след като те оставих. Значи, изгубили сме само една седмица. А какво е ставало оттогава насам, може да бъде единствено тема на сладки моряшки раздумки, но нищо повече. Като вярна съпруга ще седя кротко у дома в Норфък и ще преда. Ще ти изплета подарък по случай завръщането и ще съчиня специално за теб някоя история.

— Обичам те — бе единственото, което съумя да каже Папи в отговор. Беше го повтарял всяка вечер на стоманените корабни прегради и на безкрайното море отвъд тях.

— Ето. — Белите длани на Паола се мярнаха зад главата й. — За всеки случай, ако ти хрумне, че това е било сън. — Косата се разпръсна по рамената й. Тя му подаде гребен от слонова кост. Петима разпънати на кръст английски войници, пет Килройчета, успяха да зърнат небето на Валета, докато Папи Ход прибираше гребена в джоба си. — Да не го проиграеш на покер. Това е старинна вещ, отдавна я имам.

Той кимна:

— Сигурно ще се върнем в началото на декември.

— Значи тогава ще получиш целувката за лека нощ. — Усмихната, Паола отстъпи крачка назад, обърна се и изчезна.

Папи тръгна бавно край тоалетните, без да се оглежда. Високо над всички тях, пронизван от лъчите на прожекторите, апатично се полюшваше американският флаг. Папи стъпи на дългия мост към кораба, надявайки се да изтрезнее, докато стигне квартердека.