Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Бъдете снизходителна, госпожо.
— Значи сте съгласен да замените господин Фуке?
— Ако кралят го уволни, разбира се.
— Отново казвате излишни неща. Ясно е, че щом досега не сте постигнали оставката му, значи не сте могли. Затова аз щях да съм кръгла глупачка, ако не носех със себе си това, което не ви достига.
— Отчаян съм, че съм принуден да настоявам на своето — каза Колбер след минута мълчание, — но съм длъжен да ви уведомя, госпожо, че вече шест години срещу господин Фуке идват донос след донос, но положението му ни най-малко не се е разклатило.
— Всяко нещо с времето си. Разобличителите на господина не са се казвали Шеврьоз и не са притежавали доказателства под формата на шест писма от кардинал Мазарини, неопровержимо сочещи правонарушението, което имам предвид. Или престъплението, ако това повече ви харесва.
— Престъпление? Извършено от господин Фуке?
— Именно… Странно, господин Колбер, странно… Обикновено вие имате хладно и непроницаемо лице, а сега виждам, че просто сияете.
— Простете, херцогиньо, но да се подложи господин Фуке на изгнание, арест, немилост — това е вече много!
— Знам какво говоря — хладно продължи херцогинята. — Не живея толкова далеч от Париж, за да не зная какво става тук. Кралят не обича господин Фуке и с удоволствие ще го погуби, ако има повод за това.
— Поводът трябва да е сериозен.
— Моят повод е добър и аз го оценявам на петстотин хиляди ливри. Искам да кажа, че бих разменила този повод срещу такава сума.
— Разбирам, херцогиньо. Но след като продавате нещо, аз трябва да съм запознат с него.
— Не е трудно. Шест писма от кардинал Мазарини — те, естествено, не биха стрували толкова като архивна ценност, ако не доказваха, че господин Фуке е присвоил крупни държавни суми. Достатъчно очевидно доказателство. Искате ли да ги прочетете? Това са копия, разбира се.
Херцогинята измъкна скрития на гърдите й неголям свитък, леко смачкан от кадифения корсаж, и го подаде на Колбер.
Той жадно се нахвърли на документите. Прочете го и каза:
— Чудесно! Всичко е достатъчно ясно. Излиза, че кардинал Мазарини е връчил пари на господин Фуке, а той ги е оставил при себе си. За какви пари всъщност става дума.
— Там е работата! Всъщност, ако се договорим, към шестте ще прибавя още едно писмо, седмото, което окончателно ще ви разкрие всичко.
— А оригиналите? — попита Колбер.
— Ненужен въпрос. Все едно да ви питам, господин Колбер, дали ще бъдат пълни или празни чувалчетата съд златни монети, които ще ми дадете… И така, сделката е сключена?
— Още не. Има нещо, за което нито вие, нито аз сме помислили. Във всеки случай господин Фуке може да бъде погубен само чрез един процес, придружен с публичен скандал.
— Да. Тогава какво?
— Просто няма да има нито процес, нито скандал. Става дума за генералния прокурор на парламента, защото във Франция абсолютно всичко: администрация, армия, правосъдие, търговия — всичко е свързано с верига от взаимни услуги, което се нарича корпоративен дух. Затова, госпожо, парламентът никога няма да се съгласи неговият глава да бъде даден под съд. Дори това да се случи по заповед на краля, парламентът никога няма да осъди своя генерален прокурор.
— Всъщност, господин Колбер, мен това не ме засяга.
— Зная, госпожо. Но мен, естествено, ме засяга и това сваля цената на документите, които сте донесли. За какво могат да ми послужат доказателства за престъпление, ако то не може да бъде наказано?
— Но ако върху Фуке паднат подозрения, той ще бъде отстранен от длъжността суперинтендант.
— Това е много важно! — възкликна Колбер и мрачното му лице изведнъж доби отмъстителен израз.
— Ах, господин Колбер, простете ми — забеляза херцогинята, — те знаех, че сте толкова впечатлителен. Добре, превъзходно! Щом това, което имам, ви е малко, да прекратим този разговор.
— Не, госпожо. След като цената на стоката е паднала, трябва и вие да отстъпите. Предлагам ви двеста хиляди ливри.
Херцогинята се изсмя, после внезапно добави:
— Почакайте. Имам още едно предложение. Ще ми дадете триста хиляди ливри.
— Не, не!
— Дали ще сте съгласен или не, това е… Това не е всичко.
— Още нещо ли има? Вие ставате невъзможна, херцогиньо.
— Съвсем не, защото не искам повече пари. Искам услуга. Вие знаете, че аз винаги съм била нежно привързана към кралицата. И… искам да се видя с нейно величество. Да, господин Колбер, с кралицата, която вече не ми е приятелка, наистина, но може отново да ми стане, ако ми се даде съответна възможност за това.