Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик седна и попита Джими:
— Как си?
— Уморен съм. За малко щях да се издъня, но не беше кой знае каква история. Тъкмо си бях изгубил коня и трябваше да се крия от един патрул, и адски измръзнах зад един дънер. Валеше сняг и не можаха да ме проследят в някакви скали, но когато най-после се махнаха, едва можах да се раздвижа.
— Премръзване ли? — попита Ерик.
— Не знам — каза Джими. — Не съм свалял ботушите. Но пръстите на ръцете ми са добре. — Той ги размърда.
— Тук имаме един жрец лечител. От храма на Дала в Риланон. Пратиха ни го да съветва принца.
Даш се ухили.
— Искаш да кажеш, че кралят ги е насмел да осигурят някой тук в случай, че Патрик го ранят.
— Нещо такова — призна Ерик и също се усмихна. — Иди да ти види краката. Няма да е добре да останеш без пръсти.
Джими сдъвка залъка и преглътна.
— Капитане, защо имам подозрителното чувство, че те интересува повече дали мога да изпълнявам задачи, отколкото грижата за здравето ми?
Ерик сви рамене театрално.
— Може би защото имаш добра представа какви са порядките в двора.
Джими въздъхна уморено и маската на невъзмутимост се смъкна от лицето му.
— Кога? — попита само той.
Ерик го изгледа със съчувствие.
— В края на тази седмица. Още три-четири дни.
Джими кимна, стана и каза:
— Тогава да ида да намеря тоя твой жрец.
— По коридора от покоите на принца, до моята стая. Казва се Хърбърт. И му кажи кой си — заприличал си на боклучар.
Даш изчака брат си да излезе и каза:
— Докато не си постопли краката, едва стъпваше. Дано тоя жрец да си заслужи храната.
Ерик си взе чаша кафе от Мило, благодари му и се обърна към Даш.
— Вече си я е заслужил. Имам вече стотина мъже, годни за служба. Още щяха да се излежават в лазарета, ако не беше той. И Накор.
— Къде е тоя кльощав перко? — попита Даш. — Не съм го виждал цяла седмица.
— Някъде из града. Събира поклонници за новата си вяра.
— Е, как се приема призивът Благословените да пръснат словото на Добрината Божия?
Ерик се засмя.
— Привличането на хора, готови да се трудят за Доброто посред зима, и то след война, довела населението почти до пълен глад, е доста трудна работа дори за хитреци като Накор.
— Някакви следовници?
— Неколцина. Един-двама изглеждат искрени, останалите търсят мръвка.
Даш кимна.
— Не мога ли да помогна нещо в следващата задача? Джими да си поотдъхне.
— Всички бихме могли да помогнем. — Ерик въздъхна и поклати глава. — Но и ти няма да си пощаден, приятелю, защото тръгваме всички.
— Накъде? — попита Даш.
— Към Крондор. Патрик не може да седи тук вечно. И ако това, което донася брат ти, се върже с другите донесения, които получаваме, колкото по-дълго чакаме, толкова повече ще укрепват силите на Фадавах в Крондор. Може да се наложи да ги ударим с всичко, с което разполагаме, по-скоро, отколкото ни се ще. След като Кеш заплашва южната ни граница, Патрик не изпитва особено желание да върне армиите на Изтока. Но кралят вече се разпореди някои части да се върнат. Изглежда, източните съседи на Кралството се раздвижват, след като в момента нямаме голяма редовна армия или флот, който да ги спира. Затова Патрик бърза да си върнем Крондор преди крал Боррик да заповяда още войници да се върнат на изток.
— И кои ще тръгнат към Крондор?
— Орлите — каза Ерик. Това беше специалната команда войници, подбрани и обучени от дядото на Даш и Джими лорд Джеймс, покойния херцог на Крондор. — Ще разполагаме и с малко помощни сили, хората на Дуга. — Това бяха бивши наемници, минали на страната на Кралството по време на нашествието. — Ще си съдействаме и с Първопроходците на капитан Субаи.
— И това е всичко? — попита Даш.
— Като за начало — каза Ерик. — В края на краищата няма да се опитваме да си върнем целия принципат още първата седмица. — Отпи от кафето си. — Ще си намерим някое удобно място, където да се укрепим, след което правим набег и си връщаме Крондор.
— Много лесно на думи — отвърна Даш със сарказъм. — Особено ако там вече нямаше друга армия. — Вгледа се в лицето на Ерик. — Тук става нещо. Защо Патрик толкова бърза да си върне града? Мога да ти изредя поне пет-шест по-добри места, от които да започнем връщането на Запада, ако ми беше все едно за Крондор; можем просто да го отцепим, да оставим ония, които са вътре, да изпукат от глад, и да започнем кампанията от изток.
— Знам — каза Ерик. — Но донякъде е въпрос и на гордост. Все пак това е градът на Патрик, столицата на владението му. Той беше принц на Крондор за много кратко, преди да го изгуби. А получи този пост след една легендарна фигура.