Престолът от драконова кост

Джосуа кимна на присъстващите и седна. Всички бързо последваха примера му. Пажовете се появиха, за да налеят вино. Тогава старият епископ, който седеше от лявата страна на принца — отдясно беше седнал Гуитин от Хернистир — стана.

— Моля за вниманието ви. — Епископът говореше сърдито, сякаш вършеше някаква услуга, в чиято неефективност беше убеден предварително. — Сведете глави, за да се помолим на Усирис Ейдон да благослови тази маса и разискванията, които ще станат на нея. — След като каза това, той взе едно красиво Дърво от ковано злато и сини камъни, вдигна го пред гърдите си и продължи: — Нека този, който се роди на нашата земя, но плътта му не е като собствената ни плът, ни чуе сега. Нека този, който беше човек, макар че Баща му беше самият Бог, ни даде подкрепата си. Виж тази маса и седящите на нея и сложи ръка на рамото на този, който се е загубил и търси брод.

Старият човек си пое дъх и огледа масата. На Саймън, който се опитваше да го гледа, въпреки че главата му клюмаше, му се стори, че свещеникът на драго сърце би използвал украсеното си със скъпоценни камъни Дърво, за да разбие главите на голяма част от присъстващите.

— А също — набързо завърши епископът, — прости на този тук, които може да кажат нещо ужасно глупаво. Ние сме твои чеда.

Старецът се смръщи и почти се тръшна на стола си. Мъжете на масата замърмориха.

— Саймън, май епископът не се радва, че е тук — прошепна Бинабик.

Джосуа се изправи.

— Благодаря, епископ Ейнодис, за… прочувствената молитва. Благодаря и на всички, които дойдоха в тази зала. — Той огледа високото, осветено от огъня помещение. Беше сложил лявата си ръка на масата, а другата беше скрита в диплите на наметалото му. — Времената са тежки — продължи Джосуа, докато местеше погледа си от лице на лице. Саймън усети как топлината на стаята прониква в тялото му и се запита дали принцът ще каже нещо за освобождаването си. Премигна и когато отвори очи, видя Джосуа да плъзга погледа си от него към средата на стаята. — Тежки и трудни времена. Негово величество кралят на Хейхолт — и да, разбира се, мой брат, но предвид целта, която ни е събрала тук, ще го наричам само крал — изглежда, е обърнал гръб на проблемите ни. Данъците са повишени толкова, че приличат на жестоко наказание, въпреки че реколтата пострада вследствие на страшната суша в Еркинланд и Хернистир и ужасните бури на север. И докато Хейхолт иска да получи много повече от това, което винаги е получавал при управлението на крал Джон, същевременно Елиас изтегли войските, които преди гарантираха сигурността на пътищата, за да ги изпрати в по-рядко населените земи на Фростмарч и Велдхелм.