Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— И двамата ти приятели биха си отишли на драго сърце, ако те притесняват, Саймън — каза превзето тролът. — Охо! Ето къде се били скрили!
Момчето погледна трола накриво. Бинабик беше смел, умен, любезен, силно привързан към Саймън. Но дори и да не притежаваше всички тези качества, той просто беше прекалено малък, за да го удари. Младежът въздъхна отвратено и отново се тръшна на леглото.
— Защо са ти тези ашици? — Той надигна глава. — Стрелата ми още ли е там?
— Да, тук е — отговори приятелят му. — А ашиците? Защото живеем в дни, които изискват да се вземат важни решения, и щях да съм глупак, ако не се вслушам във всеки мъдър съвет.
— Принцът ме повика снощи.
— Знам. — Бинабик изтръска ашиците от кесията, в която ги държеше, и ги претегли на ръка. — Тази сутрин говорих с него. Хернистирците са пристигнали. Тази вечер се свиква съветът.
— Казал ти е? — Саймън се разочарова, като разбра, че не е единственият довереник на Джосуа, но едновременно с това изпита и известно облекчение от възможността да сподели голямата отговорност с някой друг. — Ти ще ходиш ли?
— Като единствен от народа ми, който някога е влизал в Наглимунд? Като ученик на Укикук, Пеещия мъж на тролите в Минтахок? Разбира се, че ще отида. А ти ще дойдеш с мен.
— Аз?! — Саймън се стресна. — Защо? Какво, за бога, ще търся аз на… военен съвет? Та аз не съм войник. Не съм даже и зрял мъж още!
— Единственото безспорно нещо е, че не бързаш да станеш такъв. — Бинабик го изгледа с насмешка. — Но дори и ти не можеш вечно да се съпротивляваш на съзряването. Освен това то няма нищо общо с годините ти. Ти си видял и чул неща, които могат да бъдат полезни, и принц Джосуа би искал да присъстваш.
— Би искал? Покани ли ме?
Тролът нетърпеливо издуха падналия на челото му кичур.
— Не точно… но покани мен и аз ще те заведа. Джосуа не знае всичко, което си преживял.
— За бога, Бинабик…
— Моля те, не ме заклевай в името на Ейдон. Това, че вече имаш брада… или поне отчасти… не те прави автоматично мъж и не ти дава право да ругаеш. А сега, ако обичаш, помълчи, за да хвърля кокалчетата, а после ще ти съобщя още новини.
Разтревожен и потиснат, Саймън седна. Ами ако му задаваха въпроси? Нима щяха да го изкарат да говори пред бароните, графовете и всички останали? Него, който не беше нищо повече от един избягал мияч на чинии?
Бинабик си тананикаше тихо и монотонно и леко разклащаше ашиците като войник, играещ на зарове в някоя кръчма. После ги хвърли, те издрънчаха и се търкулнаха по плочките на пода. Тролът разгледа разположението им и след това ги хвърли още два пъти. Сви устни и известно време само стоеше и наблюдаваше напрегнато последната конфигурация.
— Облаци в дефилето — замислено каза той накрая. — Безкрила птица… Черната пукнатина. — Избърса устни с опакото на ръката си и удари гърдите си с длан. — Какви изводи да си направя от подобно разиграване?
— Означава ли нещо? — попита Саймън. — Какво означават думите, които изрече преди малко?
— Това са имена на определени разигравания — определени конфигурации. Хвърляме три пъти и всяка се тълкува по различен начин.
— Аз не… би ли ми обяснил? — каза Саймън и едва не падна, защото Куантака мина като лавина покрай него, за да положи глава на късите бедра на Бинабик.
— Да — отвърна тролът. — Първо: Облаци в дефилето. Това означава, че там, където се намираме в момента, е трудно да се гледа напред, но това, което предстои, е напълно различно от това, което е било преди.
— Това и аз можех да ти го кажа.
— Млъкни малко. Нима искаш вечно да си останеш глупак? Това, което се падна втория път, беше Безкрила птица. Означава предимство в нещо, но в случая може да се тълкува в смисъл, че можем да се възползваме от собствената си безпомощност, или поне така тълкувам ашиците днес. И накрая: нещо, което не трябва да забравяме…
— Или да се страхуваме?
— Или да се страхуваме от него — веднага се съгласи Бинабик. — Черната пукнатина — нещо твърде странно, което никога не ми се е падало за мен самия. Би могло да означава предателство.
Саймън пое дълбоко дъх и се сети.
— Например лъжлив пратеник?
— Точно така. Но има и други, наистина необичайни тълкувания. Учителят ми ми казваше, че може да означава и нещо, което идва от другаде, което прониква от други страни… в този смисъл може и да е нещо около тайните, които разгадахме… норните в сънища ти… разбираш ли?