Друговремец [bg]

- Да.

- Аз самият не познавах момчето - умрял е месец преди да пристигна. Но лекарят, който ми даде библията, ми разказа за него, докато се грижеше за гърба ми. Мисля, че имаше нужда да каже някому, а е нямало как да разговаря с човек от гарнизона.

Затвори страниците, постави библията на коляно и се взря през прозореца към весело грейналия октомврийски ден.

Алекс Макгрегър, младеж на около осемнайсет, бил арестуван за обичайно нарушение, кражба на добитък. Хубав и мълчалив момък, навярно щял да си излежи присъдата и да си тръгне по живо по здраво. Само че седмица преди да го пуснат, го намерили обесен под навеса на обора.

- Нямало съмнение, че сам го е сторил. - Джейми галеше с палец кожената подвързия на книжката. - А лекарят не каза направо какво мисли, но намекна, че капитан Рандал е имал личен разговор с момчето седмица по-рано.

Преглътнах с мъка и въпреки слънчевата утрин сякаш захладня.

- И мислиш...

- Не. - Гласът му бе тих и уверен. - Не мисля. Знам, знаеше и лекарят. Предполагам, че и подофицерът на Рандал е знаел и затова е умрял. - Джейми разпери длани на коленете си и погледна към дългите си пръсти. Големи, силни, умели - ръце на земеделец и на воин. Прибра библията в торбата си. - Ще ти кажа едно, мо дюин. Един ден Джак Рандал ще умре от моята ръка. Когато е мъртъв, ще върна книгата на майката на това момче, с вест, че синът й е отмъстен.

Джени дойде и разсея напрежението, прекрасна в синя копринена рокля и дантелена шапчица. Държеше голяма кутия, покрита с износен марокен.

- Джейми, дойдоха Къранови, както и Уили Мъри, и семейство Джефри. Най-добре слез и закусвай пак с тях... Сложила съм нови питки и осолена херинга, а госпожа Круук ще направи кексчета със сладко.

- Добре. Клеър, слез, когато си готова. - Той се изправи и спря само колкото да ме целуне, бързо, но страстно, и изчезна. Стъпките му затрополиха надолу по стълбите и се забавиха едва в края, до темпо, подобаващо на земевладелец.

Джени се усмихна след него и обърна вниманието си към мен. Остави кутията на леглото, вдигна капака и разкри купчина бижута и малки накити. Изненадах се - не изглеждаше типично за подреданата, спретната Джени Мъри, под чиято желязна ръка домакинството вървеше като добре смазана машина от сутрин до мрак.

Тя разбърка искрящия безпорядък с показалец, след това, сякаш дочула мислите ми, вдигна глава и се усмихна.

- Все си мисля, че един ден трябва да подредя тези неща, но когато бях малка, майка ми ми позволяваше да ровичкам в кутията й. Все едно търсех съкровища - не знаех на какво ще попадна. Може би си мисля, че ако е подредено, магията някак ще изчезне. Глупаво, нали?

- Не. - И отвърнах на усмивката й. - Не е.

Разгледахме бавно съдържанието на кутията, като вдигахме и внимателно оглеждахме ценностите на четири поколения.

- Това беше на баба ми от страната на Фрейзър - каза Джени и ми показа една сребърна брошка. Беше във формата на полумесец и с малък диамант на единия връх, като звезда.