Друговремец [bg]

Погледът на Джени бавно ме обходи отдолу догоре и се застоя там. Тя въздъхна и посегна отново към четката за коса.

- Хайде и ти - рече.

Седнах с пламнали бузи и не смеех да гледам Джейми в очите, докато сестра му внимателно премахваше парченца дърво и дъбови листца от къдриците ми, като ги поставяше на тоалетката до растителността, извадена от косата на брат й. В крайна сметка бях сресана и оформена в кок. Джени извади малка дантелена шапчица.

- Така. - И я закрепи здраво върху къдриците ми. - Всичко ти е както трябва. Изглеждаш много порядъчна, Клеър.

Предположих, че това е комплимент, и измърморих някакъв отговор.

- Имаш ли бижута? - попита Джени.

Поклатих глава отрицателно.

- Не, боя се, че не. Само перлите, които Джейми ми подари на сватбата ни, а те... -Предвид как се бяхме измъкнали от Леох, перлите бяха последното, за което ми се мислеше.

- О! - Джейми сякаш ненадейно си бе спомнил нещо. Затършува в кожената си торба и победоносно измъкна броеницата от перли.

- Откъде успя да ги вземеш!? - възкликнах изумена.

- Мърто ги донесе рано тази сутрин. Върнал се в Леох по време на делото и се е натоварил с всичко, което можел да носи - решил, че ще ни трябва, ако успеем да се измъкнем. Търсел ни е по пътя насам, но ние... първо минахме през онзи хълм.

- Още ли е тук? - попитах.

Джейми застана зад мен, за да ми закопчае огърлицата.

- О, да. Долу е, яде всичко наред в кухнята и тормози госпожа Круук.

Като изключим песните му, от дребния жилав мъж не бях чула и пет изречения през цялото време, откакто го познавах. Не можех да си представя как „тормози“ когото и да било. Навярно в Лалиброх се чувстваше като у дома си.

- Кой точно е Мърто? Роднина ли ви е?

Джейми и Джени добиха изненадан вид.

- О, да - отвърна тя. Обърна се към брат си. - Какъв беше, Джейми? Чичо на втория братовчед на татко?

- Племенник, не чичо - поправи я той. - Не помниш ли? Дъртият Лео имаше две момчета, а после...

Запуших демонстративно уши с длани. Това сякаш напомни на Джени нещо и тя плесна с ръце.

- Обеци! Мисля, че имам едни перлени, ще си отиват с огърлицата! Сега идвам.

И тя изчезна с обичайната си мълниеносна скорост.

- Защо сестра ти те нарича Рой? - попитах Джейми, докато си пристягаше връзката пред огледалото. Имаше изражението на воин, вкопчен в смъртна схватка, типично за всеки мъж през вековете, измъчен от парчето плат около врата си, но въпреки това ми се усмихна.

- А, това. Не е английското име Рой, а умалително на келтски. Цветът на косата ми. Думата значи „червен“. - Трябваше да я произнесе буква по буква с келтски акцент, за да доловя разликата.