V. [bg]

Песента им бе оставена в наследство от Пиг Бодайн, който, дордето „Ешафод“ бе на котва, всяка вечер с фанатична преданост гледаше по телевизията в столовата детски мултфилми; той бе снабдил на собствени разноски всички готвачи с прикачващи се миши черни уши и изхождайки от музикалната тема на въпросната филмова поредица, бе съчинил твърде мръснишка текстова пародия, от която горецитираният вариант на името на героя бе най-благопристойната част. Десантчиците от задните редици помолиха Джони да им продиктува текста. Той го направи и в замяна получи еднолитрова бутилка ирландско уиски. Дарителят твърдеше, че колкото и да се напъва, няма да може да я изпие до следващата сутрин, когато щяха да отплават. (И до ден-днешен Джони Контанго пази бутилката неразпечатана. А с каква цел, никой не знае.)

Тази странна процесия бавно пълзеше нагоре по „Кингсуей“, докато не бе засечена от огромен английски камион с ремарке. Десантчиците наскачаха, благодариха на всички за приятната вечер и, съпровождани от тежкото боботене на мотора, изчезнаха завинаги. Уморените Дауд и Лирой седнаха в таксито.

— Били Екщайн! — прихна Дауд. — Докъде стигнахме, Господи!

— Трябва да се връщаме — настоя Лирой.

Шофьорът зави и потеглиха обратно, към сцената на неотдавнашната битка. Не бяха изминали дори петнайсет минути, а улицата вече бе съвсем пуста. Никакви фишеци, нито крясъци; нищо.

— Просто не мога да повярвам — изсумтя Дауд.

— Сякаш нищо не се е случило — леко учуден прошепна Лирой.

— На кораборемонтния — с прозявка нареди Клайд на шофьора. — Сух док номер две. Американското корито със следи от зъбите на винтоядна риба.

Папи хъркаше през целия път до дока.

Когато пристигнаха, срокът на бреговия им отпуск бе изтекъл преди час. Двама патрулни профучаха край редицата от тоалетни кабини и почти тичешком изкачиха стълбата на кораба. Придържайки Папи от двете страни, Клайд и Джони се помъкнаха нагоре след тях.

— Само дето си изгубихме времето с тоя отпуск — мрачно отбеляза Джони.

До тоалетните стояха две фигури: дебела и тънка.

— Хайде — Клайд насърчаваше Папи. — Още няколко стъпала.

До стълбата притича „Подлия“ Чоб, нахлупил на главата си английска моряшка безкозирка с надпис на лентата „К.Н.В. Цейлон“404. Фигурите, чакащи до стената с тоалетните, излязоха от сянката и пристъпиха напред. Папи се спъна.

— Робърт — прозвуча равен женски глас. Интонацията не бе въпросителна.