![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Да, и освен това съм изрод, грозен и окаян, да не забравяме и това. — Ръката му се сви в юмрук. — Чух достатъчно. И двамата ни чака работа. Остави ме.
„А може би баща ми беше прав да ме презира през всичките тези години, ако това е най-доброто, което мога да постигна“ — помисли Тирион, щом остана сам. Вторачи блуждаещия си поглед в остатъците от вечерята и коремът му кипна от гледката на изстиналия мазен петел. С погнуса той избута блюдото настрана, повика Под и го прати да доведе Варис и Брон. „Най-доверените ми съветници са евнух и наемник, а дамата на моето сърце е долна курва. Какво говори всичко това за мен?“
Щом дойде, Брон се оплака от тъмното и настоя да се запали огънят в камината. Вече пращеше, когато се появи и Варис.
— Ти къде беше? — настоя Тирион.
— По кралски дела, скъпи милорд.
— Ах, да. Кралят — измърмори Тирион. — Племенника ми не го бива и в нужник да седи, да не говорим за Железния трон.
Варис сви рамене.
— Всеки чирак трябва да си учи занаята.
— Половината скапани чираци по Вонящия булевард могат да управляват по-добре от този ваш крал. — Брон седна безцеремонно от другата страна на масата и си откъсна крилце от петела.
Тирион беше навикнал да пренебрегва честите му прояви на наглост, но тази вечер безочието му му дойде прекалено.
— Не помня да съм разрешавал да ми довършваш вечерята.
— Не забелязах да я ядеш — отговори с пълна уста Брон. — Градът мре от глад и е грехота да се хвърля храна. Вино да ти се намира?
„Още малко и ще поиска да му го налея“ — помисли мрачно Тирион.
— Прекаляваш — предупреди той.
— Добре, че ти не прекаляваш. — Брон хвърли кокала от крилцето на постелките. — Помислял ли си някога колко лек щеше да е животът, ако другият се беше родил първи? — Откъсна си бяло месо. — Оня, ревливия, Томен. Изглежда, той поне прави каквото му казват, като един добър крал.
Мраз полази по гърба на Тирион, щом осъзна за какво намеква наемникът. „Ако Томен беше крал…“ Имаше само един начин Томен да стане крал. Не, това беше немислимо. Джофри беше от собствената му кръв. Беше син не само на Церсей, но и на Джайм.
— Мога да заповядам главата ти да отсекат за това, което каза — изръмжа той на Брон, но наемникът само се изсмя.
— Приятели — намеси се Варис. — Кавгите няма да ни помогнат. Моля ви. Сърце ни трябва.
— Чие? — кисело попита Тирион. Сещаше се за няколко изкусителни избора.
ДАВОС
Сир Контри Пенроуз не носеше броня. Яздеше дорест жребец, а носещият щандарта му — пъстър. Над тях плющеше коронованият елен на Баратеон и кръстосаните пера на Пенроуз, бели на кафяво поле. Оформената като връх на пика брада на сир Кортни също беше кафява, макар че горе на темето той беше съвсем оплешивял. Дори да го беше впечатлила големината и великолепието на кралската армия, това не пролича на широкото му обветрено лице.
Яздеха в бавен тръс и броните дрънчаха. Дори Давос носеше броня, макар да не можеше да обясни защо; раменете и кръстът го боляха от непривичната тежест. Чувстваше се глупаво обременен и за кой ли път се чудеше какво всъщност търси тук. „Не ми е работа да поставям под въпрос заповедите на краля, но все пак…“
Всеки от групата беше от по-добър род и с по-висок стан от Давос Държеливия, а великите лордове сияеха на утринното зарево. Посребрена стомана и злато красяха доспехите им, а шлемовете им бяха увенчани с пищни копринени пискюли, паунови пера и изкусно ковани хералдични зверове със скъпоценни камъни вместо очи. Самият Станис изглеждаше не на място в разкоша на това царствено обкръжение. Като Давос, и кралят беше облечен в дрехи от груба вълна и щавена кожа, скроени просто, въпреки че венчето от тъмно злато на слепоочията несъмнено му придаваше величие. Слънчевата светлина проблясваше по връхчетата с форма на пламъци при всяко помръдване на главата му.
За пръв път Давос се бе оказал толкова близо до Негова милост през осемте дни, откакто „Черна Бета“ се присъедини към останалата флота, обсадила Бурен край. Беше поискал аудиенция веднага след пристигането си, но му казаха само, че кралят е зает. Кралят често биваше зает, както научи Давос от сина си Деван, един от кралските скуайъри. Откакто Станис Баратеон бе укрепил силата си, лордчетата бяха забръмчали около него като мухи над труп. „Той впрочем си прилича почти на труп, с години се е състарил, откакто напуснах Драконов камък.“ Деван му каза, че напоследък кралят почти не спял.