Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Лейди Танда пристъпи към него.

— Дъщеря ми…

— Въобще не я видях. — Хрътката намръщено огледа двора. — Конят ми къде е? Ако е станало нещо с тоя кон, някой ще плаща.

— Тичаше с нас по някое време — каза Тирион, — но после какво е станало с него, не знам.

— Пожар! — извикаха от предната кула. — Милорд, в града се вдигат пушеци. Кварталът на бълхите гори.

Тирион беше неописуемо изтощен, но нямаше време за отчаяние.

— Брон, вземи колкото хора трябват и се погрижи за пожарните фургони. — „Богове милостиви. Дяволският огън. Ако пламъците стигнат до него…“ — Можем да загубим целия Квартал на бълхите, ако трябва, но в никакъв случай пожарът да не стига до Палатата на алхимиците, ясно ли е? Клегейн, ти отиваш с него.

За миг на Тирион му се стори, че долови страх в тъмните очи на Хрътката. „Огънят — досети се той. — Другите да ме вземат дано, разбира се, че се бои от огъня, много добре го е опитвал.“ Страхът изчезна моментално, заменен с познатото мръщене на Клегейн.

— Отивам — каза той, — макар и не по ваша заповед. Трябва да го намеря този кон.

Тирион се обърна към тримата оцелели рицари от Кралската гвардия.

— Всеки от вас ще придружи по един глашатай. Заповядайте на хората да се приберат по домовете си. Който бъде намерен по улиците след последния удар на вечерната камбана, ще бъде убит.

— Нашето място е до краля — заяви надменно сир Мерин, но Церсей се надигна като усойница.

— Мястото ви е там, където брат ми ви казва, че е — изсъска тя. — Ръката говори с гласа на краля и неподчинението е измяна.

Борос и Мерин се спогледаха.

— Да си носим ли плащовете, ваша милост? — попита Борос.

— Голи тръгнете, все ми е едно. Дано така поне напомните на тълпата, че сте мъже. Може да са го забравили, след като видяха как се държахте по улиците.

Тирион остави сестра си да излее яда си. Главата му пулсираше. Стори му се, че надушва пушека, макар че можеше да е миризмата на пламналите му нерви. Двама от Каменните врани пазеха входа на Кулата на Ръката.

— Намерете ми Тимет, син на Тимет.

— Каменни врани не тичат да цвърчат на Горените мъже — горделиво му напомни един от диваците.

За миг Тирион беше забравил с кого си има работа.

— Тогава ми доведете Шага.

— Шага спи.

Едва се въздържа да не запищи.

— Събудете го. Веднага.

— Не е лесно да събудиш Шага, син на Долф — оплака се мъжът. — Гневът му е ужасен. — Но тръгна с ръмжене.