![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Брус Карън подкара коня си няколко крачки напред и вятърът изду плаща му с цветовете на дъгата.
— Никой тук не е „обърни плащ“, сир. Аз съм верен на Бурен край и крал Станис е неговият законен владетел… и нашият законен крал. Той е последният от дома Баратеон, наследник на Робърт и на Ренли.
— Ако е така, защо тогава Рицарят на цветята не е с вас? И къде е Матис Роуан? Къде е Рандил Тарли? Къде е лейди Оукхарт? Защо всички те не са във вашата свита, тези, които най-много обичаха Ренли? Къде е Бриен Тартска, питам ви?
— Оная ли? — Сир Гиард Мориген се изсмя дрезгаво. — Тя избяга. И как иначе? Нейната ръка посече краля.
— Лъжа — каза сир Кортни. — Бриен я познавам от дете, когато си играеше в краката на баща си в цитаделата Вечерен здрач. Още повече я опознах, когато Вечерницата я изпрати тук, в Бурен край. Тя се влюби в Ренли Баратеон в мига, в който го видя, това и слепец ще го разбере.
— Разбира се — подхвърли лорд Флорент. — И тя едва ли е първата девица, обезумяла до границата на убийство, защото един мъж я е отхвърлил. Макар че ако питате мен, убеден съм, че лейди Старк е убила краля. Тя измина целия път от Речен пад да го моли за съюз, а Ренли й отказа. Несъмнено е видяла в него опасност за своя син и затова го премахна.
— Бриен беше — настоя лорд Карон. — Сир Емон Квай се закле в това преди да издъхне. Клетва ви давам за това, сир Кортни.
Сир Кортни отвърна с презрение:
— И какво струва вашата клетва? Виждам, че носите своя плащ с многото цветове. Онзи, който ви даде Ренли, когато му дадохте клетвата си, че ще го защитавате. Щом той умря, вие защо сте жив? — Насочи презрението си към Гиард Мориген. — И вас бих могъл да попитам същото, сир. Гиард Зеления, нали? От Гвардията на дъгата? Заклел се даде живота си за краля? Ако аз имах такъв плащ, щеше да ме е срам да го нося.
Мориген настръхна.
— Бъдете доволен, че това са преговори, Пенроуз, иначе щях да ви изтръгна езика за тези думи.
— И да го хвърлите в огъня, където си оставихте мъжеството ли?
— Стига! — каза Станис. — Господарят на Светлината пожела моят брат да умре заради своето предателство. Кой е извършил деянието е без значение.
— Без значение за вас, може би — каза сир Кортни. — Чух предложението ви, лорд Станис. Ето го и моето. — Той свали ръкавицата си и я хвърли в лицето на краля. — Двубой. Меч, пика или каквото оръжие благоволите да назовете. Или ако ви е страх да рискувате своя вълшебен меч и кралската си кожа срещу един старец, назовете някой от рицарите си и аз ще направя същото. — Изгледа унищожително Гиард Мориген и Брус Карън. — Всяко от тези палета ще свърши работа, струва ми се.
Сир Гиард Мориген посиня от гняв.
— Аз ще поема предизвикателството, ако кралят благоволи.
— Аз също. — Брус Карън погледна Станис.
Кралят стисна зъби.
— Не.
Сир Кортни не изглеждаше изненадан.
— В справедливостта на своята кауза ли се съмнявате, милорд, или в силата на ръката си? Страх ли ви е? Страх ви е, че ще се изпикая на пламтящия ви меч и той ще изгасне?
— Вие за пълен глупак ли ме взимате, сир? — попита Станис. — Имам двадесет хиляди души. Вие сте обсаден по суша и море. Защо да избирам двубой, след като победата ми е сигурна? — Кралят го посочи с пръст. — Предупредих ви честно. Ако ме принудите да взема замъка с щурм, милост не можете да очаквате. Ще ви обеся като предатели, всички до един.
— Както боговете пожелаят… но си спомнете, ако не сте забравили, името на този замък. — Сир Кортни плесна с юздите и подкара към портата.
Без да промълви нито дума, Станис обърна коня си и пое назад към лагера. Другите го последваха.
— Ако щурмуваме тези стени, ще изгинат хиляди — промълви притеснен старият лорд Естермонт, дядо на краля по майчина линия. — Не беше ли по-добре да рискуваме един живот? Каузата ни е справедлива и боговете ще ни помогнат.
„Един бог, старче — помисли Давос. — Забравяш, вече имаме само един, Господа на Светлината на Мелисандра.“
— С радост щях да приема сам това предизвикателство, макар че не мога да се сравнявам с лорд Карън в боравенето с меча, нито със сир Гиард — каза сир Джон Фосоуей. — Ренли не остави изтъкнати рицари в Бурен край. Гарнизонът е поверен на старци и зелени момчета.
Лорд Карън се съгласи.
— Победата ще е лека, това е ясно. И що за слава ще е това, да спечелиш Бурен край с един удар!
Станис ги изпепели с поглед.