Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Опасно беше да се противопоставя на хората на кралицата, но Давос се беше заклел винаги да казва истината на краля си.

— Мисля, че това ще бъде грях, ваша милост. Сир Кортни по-скоро ще изтърпи да види смъртта на баща си, отколкото да измени на верността си. Това нищо няма да ни спечели, само ще придаде безчестие на вашата кауза.

— Какво безчестие? — Станис настръхна. — Съветваш ме да пощадя живота на изменници?

— Вие пощадихте живота на тези зад нас.

— Укоряваш ли ме за това, контрабандисте?

— Не е в правото ми. — Давос се побоя, че е отишъл твърде далеч.

Кралят беше неумолим.

— Този Пенроуз го цениш повече от моите лордове знаменосци. Защо?

— Защото държи на обета си.

— Грешен обет към един мъртъв узурпатор.

— Да — отстъпи Давос, — но все пак държи на верността си.

— А онези зад нас не държат, така ли?

Давос вече бе стигнал твърде далече, за да се сдържа тепърва.

— Миналата година те бяха хора на Робърт. Преди една луна бяха на Ренли. Тази сутрин са ваши. Чии ще бъдат утре?

А Станис се засмя. Прихна изведнъж — грубо и много презрително.

— Казах ти, Мелисандра — обърна се той към жената в червено. — Моят Луков рицар винаги ми казва истината.

— Разбирам, че добре го познавате, ваша милост — отвърна червената жена.

— Давос, липсваше ми ужасно — каза кралят. — Да, след мен се точи опашка от предатели, добре си го надушил. Моите лордове знаменосци са непостоянни дори в измяната си. Нужни са ми, но би трябвало да разбираш колко ме боли да опрощавам такива като тях и в същото време да наказвам по-добри мъже за по-малки грехове. Имате всички основания да ме укорявате, сир Давос.

— Вие сам се укорявате повече, отколкото бих могъл аз, ваша милост. Тези могъщи лордове са ви нужни, за да спечелите трона…

— Пръстите и прочие, изглежда. — Станис се усмихна мрачно.

Давос неволно вдигна осакатената си ръка към кесийката на шията си и опипа костите на отрязаните си пръсти. „Късмет.“

Кралят забеляза жеста.

— Още ли са там, Луков рицарю? Не ги ли изгуби?

— Не.

— Защо си ги пазиш? Така и не разбрах.

— Напомнят ми какво бях. Откъде дойдох. Напомнят ми за вашето правосъдие.

— Беше правосъдие — каза Станис. — Но едно добро деяние не измива петното на греха, както лошото деяние не заличава доброто. Всеки трябва да получи наградата си. Ти беше герой, но и контрабандист. — Той се обърна назад към лорд Флорент и другите, рицари на дъгата и „обърни плащове“, които ги следваха на разстояние. — Няма да е зле тези господа, получили прошката ми, да се замислят над това. За Джофри ще се бият добри и верни на думата си мъже, грешно повярвали, че той е законният им крал. Някой северняк сигурно би казал същото дори за Роб Старк. Но тези лордове, които се стекоха под знамената на брат ми, знаеха, че той е узурпатор. Обърнаха гръб на законния си крал единствено подведени от мечти за власт и слава, и аз си ги белязах такива, каквито са. Прощавам, да. Но не забравям. — Замълча за миг, замислен какво правосъдие да им въздаде. След което изведнъж попита: — Какво говори простолюдието за смъртта на Ренли?