![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Скърбят. Брат ви го обичаха много.
— Глупците обичат глупака — изръмжа Станис. — Но аз също скърбя за него. За момчето, което беше някога, не за мъжа, който стана. — Смълча се и после попита: — Как обикновените хора приемат вестта за инцеста на Церсей?
— Докато бяхме между тях, викаха за крал Станис. Не мога да кажа какво са си говорили след като отплавахме.
— Значи мислиш, че са повярвали?
— Когато бях контрабандист, разбрах, че някои хора вярват във всичко, а други — в нищо. Срещахме и от двете породи. А се разпространява и друга мълва…
— Да. — Станис стисна зъби. — Селайс ми е сложила рога и в края на всеки е вързала звънчета на шут. Дъщеря ми е зачената от един малоумен глумец! Приказка колкото злобна, толкова и абсурдна. Ренли ми я хвърли в зъбите, когато се срещнахме. Човек трябва да е луд като Кърпеното лице, за да повярва в такова нещо.
— Може и така да е… но все едно дали вярват на тази измислица, или не, разказват си я с удоволствие.
— Робърт можеше да се изпикае в чаша и хората щяха да го нарекат „вино“, а аз им предлагам бистра вода и те се мръщят подозрително и си мърморят колко странен е вкусът й. — Станис изскърца със зъби. — Ако някой кажеше, че с магия съм се превърнал в глиган, за да убия Робърт, сигурно и на това щяха да повярват.
— Не можете да ги спрете да говорят, ваша милост — каза Давос, — но когато наложите възмездието си над истинските убийци на брат ви, страната ще разбере, че тези приказки са лъжа.
Станис сякаш не го слушаше.
— Не се съмнявам, че Церсей е замесена в смъртта на Робърт. За нея възмездието ще е справедливо. Да, както и за смъртта на Нед Старк и Джон Арин.
— А за Ренли? — Думите излязоха от устата на Давос преди да ги премислил.
Дълго време кралят не проговори. После, много тихо, каза:
— Понякога го сънувам. Смъртта на Ренли. Зелена шатра, свещи, някаква жена пищи. И кръв. — Станис погледна ръцете си. — Все още бях в постелята си, когато той умря. Твоят Деван ще ти каже. Опитал се да ме събуди. Вече се беше съмнало и лордовете ме чакаха. Трябваше вече да съм на коня, в доспехите си. Знаех, че Ренли щеше да атакува призори. Деван твърди, че съм се мятал в постелята и съм викал, но какво значение има? Било е сън. Бях в палатката си, когато Ренли умря, а когато се събудих, ръцете ми бяха чисти.
Отсечените пръсти на сир Давос го засърбяха. „Тук нещо не е наред“ — помисли някогашният контрабандист. Но кимна и отвърна:
— Разбирам.
— Ренли ми предложи праскова. На срещата ни. Подигра ми се, опълчи ми се, заплаши ме — и ми предложи праскова. Помислих, че вади оръжие, и посегнах за своето. Дали беше нарочно, за да ме уплаши? Или беше поредната му неуместна шега? Когато ми говореше колко сладка била прасковата, имаше ли нещо скрито в думите му? — Кралят тръсна глава като псе, разтърсващо заек, за да скърши врата му. — Само Ренли можеше да ме подразни така, предлагайки ми праскова. Той сам се обрече с измяната си, но аз наистина го обичах, Давос. Сега го разбирам. Заклевам се, ще вляза в гроба си с мисълта за тази праскова на брат ми.
Вече навлизаха в лагера между изпънатите редици на палатките, веещите се знамена и пирамидите щитове и копия. Миризмата на конска тор тежеше във въздуха, смесена с дима на огнищата и мириса на печено месо. Станис се задържа на седлото, колкото да освободи с грубо подвикване лорд Флорент и останалите, като им заповяда да се явят в павилиона му след час на военен съвет. Те сведоха глави и се разпръснаха, а Давос и Мелисандра продължиха към кралския павилион.
Шатрата беше голяма, за да побере съвета на лордовете знаменосци. Иначе в нея нямаше нищо пищно. Обикновена войнишка шатра от тежко платнище, боядисано в тъмножълто и тук-там с позлата. Само кралското знаме, веещо се на централния пилон отпред, я отличаваше като кралска. Както и стражите отвън — хора на кралицата, стиснали дългите си копия със знака на пламтящото сърце, пришит до техния.
Притичаха коняри да им помогнат да слязат. Един от стражите пое тежкия щандарт от ръката на Мелисандра и заби дръжката дълбоко в меката земя. Деван стоеше от едната страна на входа, готов да вдигне платнището за краля. Друг, по-възрастен, чакаше до него. Станис свали короната си и я подаде на Деван.
— Студена вода, чаши за двама. Давос, придружете ме. Милейди, ще ви повикам, когато ми потрябвате.
— Както заповяда кралят. — Мелисандра се поклони.
В павилиона беше прохладно и сумрачно. Станис седна на един прост дървен лагерен стол и махна с ръка на Давос да се разположи на другия.