Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Церсей кимна, а сир Лансел измъкна меча си от ножницата. В челото на колоната Джейслин Баиуотър ревеше заповеди. Конниците наведоха пиките си и подкараха напред в клин. Кралят въртеше коня си в кръг. През редицата от копия се протягаха ръце да го докопат. Един успя да го хване за крака, но само за миг — мечът отсече китката му. „В галоп!“ — изрева Тирион на племенника си и плесна с все сила коня по задницата. Животното се вдигна на задните си крака, изцвили и се понесе напред, тълпата пред него се пръсна.
Тирион подкара в зейналия отвор по петите на краля. Брон не остана назад, с меч в ръката. Един ръбат камък прелетя край главата му, някаква гнила зелка се пръсна в щита на сир Мандън. Вляво от тях човешкият напор събори трима от златните плащове и тълпата се понесе напред, тъпчейки падналите мъже. Хрътката беше изчезнал зад тях, макар че останалият му без ездач кон препускаше до тях. Тирион видя как издърпаха Ейрон Сантагар от седлото и как златно-черният елен на Баратеон, който носеше, се разкъса. Сир Бейлон Суан хвърли лъва на Ланистър, за да извади дългия си меч. Засече наляво и надясно, а падналото знаме се раздра и дрипите се отвяха като пометени от буря големи пурпурни листа. След миг изчезнаха. Някой залитна пред коня на Джофри и изпищя на умряло, докато кралят го прегазваше. Дали беше мъж, жена или дете, Тирион така и не разбра. Джофри препускаше в галоп до него с пребледняло лице, със сир Мандън Муур като бяла сянка от другата му страна.
Изведнъж цялото това безумие остана зад тях, а копитата на конете им затрополиха по каменния площад пред барбикана на замъка. Една редица копиеносци държеше портите. Сир Джейслин обръщаше пиките си за нова атака. Копията се раздвоиха да пропуснат кралската свита под решетките. Бледочервени стени се издигнаха от двете им страни, успокояващо високи и гъмжащи от стрелци по бойниците.
Тирион не помнеше как е слязъл. Сир Мандън помагаше на потресения крал да се смъкне от коня, когато Церсей, Томен и Лансел нахлуха през портите със сир Мерин и сир Борос плътно след тях. Мечът на Борос беше оплескан с кръв, а белият плащ на Мерин се беше разпрал на гърба му. Сир Бейлон Суан влезе без шлем, конят му беше плувнал в пяна и устата му кървеше. Хорас Редвин доведе лейди Танда, полуобезумяла от страх за дъщеря си Лолис, която бяха съборили от седлото и беше останала назад. Лорд Джилс, чието лице изглеждаше по-пепеляво от всякога, изломоти как видял да смъкват Върховния септон от носилката му и как той крещял молитви, докато тълпата го връхлитала. Джалабхар Ксхо каза, че май видял сир Престън Грийнфилд от Кралската гвардия да се връща към обърнатата носилка на Върховния септон, но не бил сигурен.
Тирион съвсем смътно чу как някакъв майстер го пита дали е ранен. Кипнал, закрачи с патешката си походка през двора към племенника си, загледан в килнатата на една страна, оцапана с лайна корона.
— Предатели! — ломотеше възбуден Джофри. — Ще им взема главите на всички, ще ги…
Джуджето го зашлеви през лицето с такава сила, че короната на Джофри отхвърча от главата му. След което го блъсна с две ръце и го събори по гръб на земята.
— Проклет тъпанар!
— Те са предатели! — запищя Джофри. — Нарекоха ме как ли не и ме нападнаха!
— А ти насъска кучето си срещу тях! Какво си мислеше, че трябваше да направят, да ти паднат покорно на колене, докато Хрътката ги посича ли? Скапано, безмозъчно момченце, ти уби Клегейн и боговете само знаят колко още, а се върна тук дори без една драскотина. Проклет да си! — И го изрита. И се почувства толкова добре, че щеше да го повтори, но сир Мандън Муур го дръпна от виещия под краката му Джофри, а после Брон се озова при тях и го задържа, докато се съвземе. Церсей коленичи до сина си, докато сир Бейлон Суан удържаше сир Лансел. Тирион отблъсна ръцете на Брон и изрева: — Колко души още са навън?
— Дъщеря ми — изплака лейди Танда. — Моля ви, някой трябва да се върне за Лолис…
— Сир Престън не се е върнал — съобщи сир Борос Блънт, — Ейрон Сантагар също.
— И Дойката — добави сир Хорас Редвин. Това беше прякорът, който другите скуайъри бяха прикачили на младия Тирек Ланистър.
Тирион огледа двора.
— Къде е момичето на Старк?
В първия миг не отговори никой. Накрая Джофри каза:
— Тя яздеше до мен. Не знам къде отиде.
Тирион притисна пулсиращите си слепоочия с изтръпнали пръсти. Ако Санса Старк бе пострадала, край с Джайм.
— Сир Мандън, вие бяхте нейният щит.
Сир Мандън Муур го погледна невъзмутимо.
— Когато тълпата обкръжи Хрътката, първо помислих за краля.
— И правилно — намеси се Церсей. — Борос, Мерин, върнете се да намерите момичето.