![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Откакто умря лорд Ренли, го безпокоят ужасни кошмари — сподели момчето с баща си. — Майстерските лекове не му помагат. Само лейди Мелисандра може да го утеши, за да заспи.
„Тя затова ли не излиза от павилиона му? — зачуди се Давос. — Да се моли с него? Или го утешава по друг начин?“ Въпросът беше непочтен, а и той не смееше да го зададе на сина си. Деван беше добро момче, но носеше с гордост пламтящото сърце на гърдите си и баща му го беше виждал при нощните огньове, когато паднеше вечерния мрак, да се моли на Господаря на Светлината да донесе и утре зора. „Все пак той е кралски скуайър — напомни си Давос. — Съвсем нормално е да приеме бога на краля.“
Давос почти беше забравил колко високи и дебели са стените на Бурен край. Крал Станис спря под тях, на няколко стъпки от сир Кортни и знаменосеца му.
— Сир — каза той със скована учтивост. Без да слиза от седлото.
— Милорд. — Това беше малко по-грубо, но не и неочаквано.
— Обичайно е към един крал да се обръщаме с „ваша милост“ — каза лорд Флорент. Лисица от червено злато показваше муцуната си от кръга цветя, извезани с лапис-лазули. Много висок, много изискан и много богат, владетелят на цитаделата Чиста вода беше първият от лордовете знаменосци на Ренли, минал на страната на Станис, и първият отхвърлил старите си богове, за да приеме вярата в Господаря на Светлината. Станис беше оставил кралицата си на Драконов камък с нейния чичо Аксел, но хората й бяха станали по-многобройни и по-властни от всякога, а най-напористият от тях беше лорд Флорент.
Сир Кортни Пенроуз го пренебрегна и предпочете да се обърне към Станис.
— Свитата ви е знатна. Великите лордове Естермонт, Ерол и Варнър. Сир Джон от Зелените ябълки на Фосоуей и сир Браян от Червените. Лорд Карон и сир Гиард от Гвардията на дъгата на крал Ренли… и могъщият лорд Алестер Флорент, разбира се. А онзи мъж най-отзад, не беше ли вашият Луков рицар? Добра среща, сир Давос. Боя се, че не познавам дамата.
— Казвам се Мелисандра, сир. — Тя единствена беше без броня, само с широката си червена роба. А големият рубин на гърлото й пиеше светлината. — Служа на вашия крал и на Господаря на Светлината.
— Желая им всичко най-добро, милейди — отвърна сир Кортни, — но аз се кланям на други богове и на друг крал.
— Има само един законен крал и само един истински бог — каза лорд Флорент.
— Теология ли да обсъждаме сме се събрали тук, милорд? Ако знаех, щях да доведа някой септон.
— Много добре знаете защо сме тук — каза Станис. — Имахте две денонощия да обмислите предложението ми. Пратихте гарваните си. Помощ не дойде. Нито ще дойде. Бурен край остава сам, а моето търпение се изчерпва. За последен път, сир, заповядвам да отворите портите си и да ми предадете това, което е мое по право.
— А условията? — попита сир Кортни.
— Остават както преди — каза Станис. — Ще ви простя за измяната, както опростих тези лордове, които виждате зад мен. Хората от вашия гарнизон ще бъдат свободни да постъпят на служба при мен или да се върнат невредими по домовете си. Можете да задържите оръжието си и толкова собственост, колкото човек може да носи. Но ще поискам конете и товарните ви животни.
— А какво ще стане с Едрик Буря?
— Копелето на моя брат трябва да бъде предадено на мен.
— Тогава отговорът ми си остава „не“, милорд.
Кралят стисна челюсти. Не каза нищо. Вместо него заговори Мелисандра.
— Дано Господарят на Светлината ви опази във вашия мрак, сир Кортни.
— Другите дано го начукат на вашия Господар на Светлината — сряза я Пенроуз — и да му изтрият гъза с дрипата, която носиш.
— Сир Кортни, дръжте си езика — викна лорд Алестер Флорент. — Негова милост не иска да навреди на момчето. Детето е от неговата кръв, както и от моята. Племенницата ми Делена беше майката, както всички знаят. Ако не вярвате на краля, повярвайте на мен. Познавате ме като човек на честта…
— Познавам ви като човек на амбицията — прекъсна го сир Пенроуз. — Човек, който сменя крале и богове, както аз си сменям ботушите. Както и тези, другите „обърни плащове“, които виждам.
Сред хората на краля се надигна сърдит ропот. „Не е далече от истината“ — помисли Давос. Съвсем доскоро двамата Фосоуей, Гиард Мориген, лордовете Карон, Варнер, Ерол и Естермонт бяха на страната на Ренли. Заседавали бяха в павилиона му, помагали му бяха да съставя плановете си за битка, бяха замисляли как да съкрушат Станис. И лорд Флорент беше с тях — макар да беше чичо на кралица Селайс, това не бе попречило на владетеля на Чиста вода да сгъне коляно пред Ренли, когато звездата му изгря.