Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Искам Тирек да се намери, жив или мъртъв — каза сухо Тирион, след като Байуотър свърши. — Той е още момче. Син на покойния ми чичо Тигет. Баща му винаги е бил добър с мен.

— Ще го намерим. И короната на септона ще намерим.

— Другите да си я начукат короната на септона в задниците, все ми е едно.

— Когато ме назначихте да командвам Стражата, казахте, че искате от мен голата истина. Винаги.

— Не знам защо имам чувството, че няма да ми хареса каквото и да ми кажеш — отвърна мрачно Тирион.

— Днес удържахме града, милорд, но за утре не мога да ви обещая. Котлето всеки момент ще кипне. Толкова крадци и убийци са се изсипали тук, че нито една къща не е в безопасност, проклетата помия залива вертепите по Пиклива вода, храна човек не може да намери нито за меден петак, нито за сребърник. Ако доскоро се чуваше само мърморене, сега открито се говори за бунт и измяна в палатите на гилдиите и по пазарите.

— Трябват ли ти още хора?

— На половината от тия, които имам сега, не мога да разчитам. Слинт беше утроил числото на градската стража, но за да направиш от някого страж, не стига златен плащ. Между новите наемници се срещат добри и верни мъже, но също така и повече изверги, пияници, страхливци и предатели, отколкото бихте искали да знаете. Повечето са недообучени, недисциплинирани и ако са верни на нещо, то е собствената им кожа. Ако се стигне до сражение, няма да издържат.

— Не съм го и очаквал — каза Тирион. — Пробият ли стените ни, край с нас. Знаех го от самото начало.

— Хората ми са набрани главно от простолюдието. Ходят по същите улици, пият вкиснало вино от същите мехове, тъпчат си коремите със същата кафява гнусотия в гостилничките. Вашият евнух не може да не ви го е казал. В Кралски чертог не обичат много Ланистърите. Мнозина все още помнят как лорд баща ви опустоши града, когато Ерис му отвори портите. Разправят, че боговете ни наказват заради греховете на вашия дом — за това, че брат ви уби крал Ерис, за избиването на децата на Регар, за екзекуцията на Едард Старк, за дивашкото правосъдие на Джофри. Някои говорят открито колко по-добре били нещата, докато Робърт беше крал, и намекват, че ще е много по-добре, ако Станис вземе трона. В готварниците, в пивниците и бардаците човек може да чуе тези неща… както и в казармите на стражата.

— Мразят семейството ми, това ли искаш да ми кажеш?

— Да… И при първа възможност ще се обърнат срещу вас.

— И срещу мен ли?

— Питайте евнуха си.

— Теб питам.

Хлътналите тъмни очи на Байуотър срещнаха кривите разноцветни очи на джуджето, без да мигнат.

— Срещу вас най-вече, милорд.

— Най-вече? — Жестоката несправедливост го задави. — Джофри им каза да ядат мъртъвците си. Джофри насъска кучето си срещу тях. Как могат да обвиняват мен?

— Негова милост е още момче. По улиците се говори, че имал зли съветници. Простият народ никога не е обичал кралицата, нито лорд Варис са го нарекли Паяка от голяма любов… но вас обвиняват най-много. Сестра ви и евнухът бяха тук, когато времената бяха по-добри, но вас ви нямаше. Казват, че вие сте напълнили града с нагли наемници и мръсни диваци, злодеи, които взимат, каквото им хареса, и не признават никакъв закон. Казват, че сте прокудили Джанос Слинт, защото честността му не ви допадала. Казват, че сте хвърлили в тъмницата мъдрия добър Пицел, защото се осмелил да надигне глас срещу вас. Някои дори твърдят, че кроите да обсебите Железния трон.